Докато бях прокурор, това задължение ми се стоварвате най-често, когато делото се водеше от съдията Ларън Литъл. Никак не ми беше леко. Той е хитър и начетен и позовавайки се на житейския си опит, не е склонен да приема становищата на обвинението. Навиците, придобити по време на двайсетгодишния му стаж като адвокат — постоянно да тормози и пренебрегва прокурорите и полицията — не го напуснаха и когато стана съдия. Безразборните и пълни неправди, на които е бил свидетел по улиците, за него са се превърнали в своего рода енциклопедия на чувствата и предопределят решение, което почти инстинктивно е насочено срещу обвинението. След две-три години Реймънд престана да се явява по неговите дела, защото двамата крещяха един срещу друг така, както сигурно са правили в старата си адвокатска кантора. След това Ларън, по-непреклонен от когато и да било, удряше с чукчето и обявяваше почивка, за да могат в съдийския кабинет отзад да се сдобрят с Реймънд и да се уговорят кога ще се почерпят.
Когато Стърн и аз пристигаме, Литъл е вече на бюрото си и слуша доклади по други дела. Той както винаги привлича вниманието. Като се огледате, забелязвате само него — умен, одухотворен и изключително предразполагащ. Съдията Литъл е човек планина — широкоплещест и висок близо два метра. За пръв път е станал известен като герой на футболното и баскетболното игрище в университета, където е получавал стипендия като спортист. Косата му е къдрава и доста прошарена. Има широко лице, огромни ръце, изискан ораторски стил и мощен глас, плътен в целия си мъжки диапазон. Неговата интелигентност лъха от самото му присъствие. Някои твърдят, че Ларън вижда бъдещето си като федерален съдия, а други предполагат, че истинската му цел е да наследи Олбрайт Уилямсън като конгресмен от Северния район, когато Уилямсън се позамисли за възрастта си и прогнозите на кардиолога си. Независимо от своите намерения Ларън е личност, чиито перспективи и способности го превръщат в човек от изключителна важност в нашия край. Секретарят на съдията се обади по телефона вчера сутринта и ни призова да се явим. След представянето на нашите искания преди два дни негово благородие желаел да проведе предварително заседание по моето дело. Подозирам, че ще се произнесе по някои от молбите ни и може би ще обсъди датата за началото на процеса.
Санди и аз чакаме мълчаливо. Кемп ще дойде малко по-късно. Тримата прекарахме вчерашния ден заедно и аз им казах всичко, което знам за всеки свидетел, посочен от Нико. Въпросите на Стърн запазиха точния си и ограничен характер. Отново не ме попита дали онази вечер съм спал с Каролин, или съм бил там, по каквато и да е друга причина и дали, независимо от предишните ми изявления не притежавам все пак предмет, който може да пасне с пукнатината в главата й. Прекарвам тези добре познати ми минути, като се оглеждам наоколо. Репортерите отново са тук, въпреки че художниците са си останали у дома. Съдията Литъл, който е политик, доколкото един съдия може да бъде такъв, се отнася с репортерите добре. За тях с определена специална маса в западната част на залата, а преди да произнесе някое по-важно решение, той винаги информира пресбюрото. Залата, където ще бъде определен ходът на останалата част от живота ми, е същинско бижу. Секцията за журито е заградена от орехов парапет с топки от лакирано дърво. Мястото за свидетели е построено по подобен начин и опира в съдийското бюро, издигнато на подиум и покрито с орехов навес, подпрян с две колони от червен мрамор. Местата на секретаря, офицера по охраната и стенографа (чиято задача е да записва всяка дума, произнесена по време на заседанието) са доста пред съдийското бюро. На метър-два пред тях са поставени две маси от изящно обработен по-тъмен орех с извити крака. Те са предназначени за страните и са поставени перпендикулярно на съдийското бюро. По традиция прокурорът седи по-близо до журито.
Когато всички останали дела са приключени, извикват нашето. Неколцина репортери се примъкват към масата на защитата, за да чуват по-добре, а аз и юристите се събираме пред бюрото. Стърн, Молто и Нико си казват имената. Санди отбелязва моето присъствие. Томи ми се хили. Обзалагам се, че е чул за срещата ни с Реймънд миналата седмица.