— Господа — започва съдията Литъл, — повиках ви днес, защото реших, че можем да свършим това-онова по придвижване на делото. Представени са ми някои искания на защитата и аз съм готов да се произнеса по тях, освен ако обвинението няма особено желание за отговор.
Томи шепне нещо в ухото на Нико.
— Само искането за отвод на господин Молто — обажда се Нико.
Естествено, мисля си аз. Цялата прокуратура работи за него, а той още се притеснява да представи нещо писмено.
Ларън заявява, че ще остави искането за отвод за накрая, въпреки че има някои съображения по него.
— Сега, по първото искане, което е за незабавно определяне на дата за начало на процеса — казва Ларън, като гледа купчината документи пред себе си. — Мислих по този въпрос, а както обвинението знае, разпоредителното заседание по делото „Родригес“ беше тази сутрин, така че броено от днес, след три седмици ще бъда свободен в продължение на дванайсет работни дни. — Ларън поглежда календара си. — Осемнайсети август. Можете ли да се явите тогава, господин Стърн?
Това е невероятно развитие. Не очаквахме дата преди есента. Санди ще трябва да зареже всичко друго, но не се двоуми.
— С удоволствие, Ваше Благородие.
— А обвинението?
Нико веднага започва да го усуква. Запланувал бил отпуска. Също и господин Молто. Трябвало да се проверят някои улики. При тези думи Везувий изригва.
— Не, не! — казва съдията Литъл. — Не искам да чуя нищо такова! Не, господин Дилей Гуардия! — Той така произнася името на Нико, като че ли се опитва да включи в него прякора. Ларън не можеш го разбра. — Тези обвинения тук… Тези обвинения са за най-сериозно престъпление… Какво по-лошо можете да направите на господин Сабич? Бил е прокурор през целия си професионален живот, а вие повдигате такива обвинения. Всички знаем защо господин Стърн иска да насрочи скоро процеса. Тук няма тайни. Всички ние през голяма част от живота си сме се занимавали с дела. Господин Стърн е прегледал доказателствата, които сте му представили вие, господин Дилей Гуардия, и той не смята, че делото ви е солидно. Може би не е прав, аз още не знам това. Но когато дойдете в тази зала и обвинявате някого в престъпление, трябва да сте готов да го докажете. И то сега. Затова не ми разправяйте какво още трябва да бъде събрано и подготвено. Не може да оставите това дело да виси над главата на господин Сабич като дамоклев меч. В никакъв случай! Процесът започва след три седмици.
Кръвта ми се е вледенила. Без да се извиня, отивам и сядам на масата на защитата. Стърн за миг поглежда назад и като че ли се усмихва.
— Сега да видим какво друго — казва Ларън.
За момент, докато гледа книжата, се подсмихва прикрито. Никога не може напълно да скрие удоволствието си от това, че е накастрил прокурор. Бързо разглежда исканията ни за представяне на различни доказателства. Всичките са одобрени, както и трябва да бъде. Томи проявява известно недоволство относно искането за предоставяне на чашата. Той напомня на съда, че задължението да се докаже непрекъснатото владеене на чашата, тоест че тя никога не е напускала владението на щатските органи, пада върху прокуратурата и ако тя бъде предадена на защитата, това ще бъде невъзможно.
— Добре, а за какво й е тази чаша на защитата?
Незабавно се изправям.
— Искам да я видя, Ваше Благородие.
Санди ме поглежда жлъчно. Поставя ръка върху рамото ми и ме натиска надолу към стола. Ще трябва да свикна, че тук не ми е мястото да приказвам.
— Чудесно — казва Ларън. — Господин Сабич иска да види чашата. Само това. И е в правото си. Прокуратурата трябва да му я покаже. Знаете ли, аз се запознах с представените на защитата доказателства и разбирам защо господин Сабич би желал да разгледа внимателно чашата. Искането ще бъде удовлетворено. — Ларън сочи към мен. За пръв път показва, че ме е забелязал. — А между другото, господин Сабич, вие ще бъдете защитаван от адвоката си, но ако желаете лично да правите изявления, имате това право. По всяко време. Имате право да присъствате както когато провеждаме среща в съдийската стая, така и по време на самия процес. Всички знаем, че господин Сабич е чудесен прокурор, един от най-добрите, които сме имали в този край, и съм сигурен, че от време на време ще има въпроси за това, което вършим.