Преди да отговоря, поглеждам Санди, който ми кима утвърдително. Благодаря на съда. Заявявам, че аз ще слушам, а защитникът ми ще говори.
— Много добре — казва съдията, но в очите му се чете топлина, която никога досега не съм виждал у него по време на заседание. Сега съм подсъдим под негова особена опека. Като племенен вожд или дон от мафията, докато съм в негово владение, той ми дължи някаква закрила. — Следва искането за посещение на апартамента.
Молто и Нико се съветват.
— Не възразяваме — казва Молто. — Стига да присъства и полицай.
Но пък Санди мигновено възразява срещу това. Следват няколко минути на типични съдебни препирни. На всички е ясно какво става. Прокурорите искат да разберат какво търсим, но от друга страна, те имат законен аргумент. Всяко нарушение на съдържанието на апартамента на Каролин ще им попречи по-нататък да използват местопрестъплението с доказателствена цел.
— Вече имате снимки — казва съдията. — Всеки път, когато гледаме едно от тези дела, се чудя дали прокуратурата не е в някакъв съюз с „Кодак“. — Репортерите се смеят, а Ларън само се усмихва. Такъв е — обича да забавлява. С чукчето посочва към Дела Гуардия. — Може да поставите полицай до вратата, за да сте сигурни, че защитата няма да изнесе нещо. Но няма да ви позволя да им ходите по петите, за да разберете какво търсят. Прокуратурата имаше на разположение четири месеца да прегледа апартамента — казва Ларън, като включва в бройката и месеца, през който начело на следствието бях аз. — Струва ми се, че защитата има право на няколко спокойни минути. Господин Стърн, подгответе подходящо разпореждане и аз ще го подпиша. И нека да сме сигурни, че предварително ще уведомите управителя, изпълнителя или съответния там пълномощник по наследството, така че да знаят какво възнамерява да прави съдът. Сега да видим искането за отвод на господин Молто. — Става въпрос за нашата молба, която цели да попречи на Томи Молто да бъде един от прокурорите по това дело, тъй като Нико е заявил, че той може да бъде свидетел.
Нико започва веднага. Отбелязва, че когато остават три седмици до началото на процеса, отстраняването на един от прокурорите ще създаде доста затруднения. Невъзможно било. Обвинението нямало как да се подготви. Не схващам дали се опитва да спечели време, като отложи началото на процеса, или иска да отхвърли искането. Вероятно и той самият не е наясно по въпроса.
— Добре, вижте сега, господин Дела Гуардия, не съм ви посъветвал аз да поставите името на господин Молто в списъка на свидетелите си — казва съдията Литъл. — Не си представям как смятате да процедирате с прокурор, който ще бъде и свидетел. Прокурорът не може да бъде едновременно и страна, и свидетел в един и същи процес. Това правило е в сила в нашите съдилища вече четиристотин години и аз нямам намерение да го изменям заради това дело, независимо колко важно е то за участниците и независимо колко репортери от „Таим“ или „Нюзуик“, или откъдето и да е, ще се появят. — Съдията Литъл спира за момент и присвива очи към репортерите, сякаш едва сега ги е забелязал. — Но нека да кажа едно нещо… — Той се изправя и започва да се разхожда зад бюрото. Като се има предвид, че подиумът е издигнат на височина метър и петдесет, изглежда огромен. — Доколкото разбирам, господин Дилей Гуардия, изявлението, за което говорите, е това, което господин Сабич е направил в отговор на обвинението в убийство, отправено му от господин Молто, като е казал „прав си“.
— Казал е: „Да, прав си“ — поправя го Нико.
Ларън приема поправката, като навежда огромната си глава.
— Добре. Обвинението още не е представило това изявление. Ала вие сте посочили намеренията си и поради това господин Стърн представи своето искане. Но ето какво ми идва наум. Не съм сигурен дали това изявление ще се използва като доказателство. Господин Стърн още не е направил възражение. Той по-скоро би искал отвода на господин Молто. Но аз си мисля, господин Дилей Гуардия, че като стигнем дотам, господин Стърн ще каже, че изявлението е несъстоятелно. — Това е едно от любимите средства на Ларън да подпомага защитата. Той предвижда възражения, които вероятно ще чуе. Някои от тях, като това например, явно ще бъдат направени. Други обаче никога не биха хрумнали на защитника. Но и в двата случая, когато те бъдат официално направени, винаги успяват.
— Ваше благородие — казва Нико, — той си призна, че е извършил престъплението.
— О, господин Дела Гуардия! — възкликва съдията Литъл. — Хайде сега! Виждате ли, точно това искам да посоча. Казвате на някого, че е извършил нещо нередно, а той ви отговаря „да, прав си“. Всички разбираме, че то не е казано на сериозно. Нима не е от ясно по-ясно? А ако господин Сабич бе израсъл в моя квартал, той би казал „дааа, майчице“. — Всички в съдебната зала прихват. Ларън печели още една точка. Смеейки се, той сяда зад бюрото си. — Но предполагам, че в квартала, в който е израснал господин Сабич, хората казват „да, прав си“, а имат предвид „да имаш да вземаш“. — Ларън прави пауза и добавя: — Стараят се да бъдат любезни.