— И тук следва най-интересното — ми разправяше Канили. — Манос се запъти към съдията, застана пред него с фуражка в ръка и му каза нежно и невинно: „Благодаря, копелдак мръсен!“, обърна се и излезе.
Тази история съм я чул от още двама души. Те потвърждават последната реплика, но и двамата се кълнат, че я е произнесъл съдията.
23.
Всяка седмица, обикновено в сряда вечер, телефонът звъни. Знам кой е още преди да проговори. Чувам го как засмуква проклетата си цигара. Не трябва да говоря с него и той не трябва да говори с мен. И двамата имаме указания. Затова не си казва името.
Кво правиш, пита той.
Карам я някак.
Добре ли сте вкъщи?
Спогаждаме се.
Гадна работа.
Кажи нещо повече.
Той се смее. Не, няма да ти кажа. Имаш ли нужда от нещо? Да помагам, а?
Засега нищо. Много мило, че се обаждаш.
Да, мило е, но предполагам, че скоро пак ще си началство. Хванал съм се на бас.
Сигурно. А ти? Ти как си?
Добре. Оцелявам.
Шмид още ли се занимава с твоето дело, питам аз, като имам предвид шефа му.
През цялото време. Знаеш го. Да върви по дяволите.
Много ли те тормозят?
Кой, тия леваци ли? Ами!
Но аз знам, че на Лип му е тежко. Мак, която също се обади два-три пъти, ми каза, че са го изтеглили обратно в Макграт Хол и са го махнали от специалния отряд към прокуратурата. Шмид го е вързал за едно бюро да подписва докладите на другите полицаи. Това сигурно ще го подлуди. Но Лип винаги е бил въжеиграч в полицията. Трябваше да смае тълпата, за да удържи враговете си. Мнозина чакаха да видят как ще падне. Сега е паднал. Полицаите винаги ще смятат, че Липранзър е знаел нещо и ми е позволил да го скрия. Те просто така са устроени.
Накрая на всеки разговор обещава, че следващата седмица ще се обади пак. И го изпълнява добросъвестно. Освен с някоя и друга реплика разговорите ни не се различават един от друг. След около месец, когато стана ясно на всички, че работата е сериозна, ми предложи пари.
Разбирам, че тези неща могат да струват скъпо, каза ми той. Знаеш, че хората от Централна Европа винаги имат по нещо скътано.
Отвърнах му, че Барбара е спасила положението. Той отбеляза колко е добре да се ожениш за момиче от еврейски произход.
Тази седмица, когато телефонът звънна, аз чаках.
— Кво правиш? — пита той.
— Карам я някак.
Точно когато си разменяме тези думи, Барбара вдига другия телефон.
— За мен е, Барбара — казвам аз.
Тъй като не знае нашата договорка, тя казва: „Здравей, Лип!“, и затваря телефона.
— И какво става?
— Делото е насрочено — казвам аз. — След три седмици. Малко по-малко.
— Да, знам. Видях във вестниците.
И двамата замълчаваме за момент. Дан Липранзър няма какво да направи относно показанията си. Те ще ме разбият. И двамата го знаем, но нямаме избор. Лип е отговарял на въпросите на Молто в деня след изборите, преди да може да предвиди резултата. Но аз съм склонен да мисля, че отговорите щяха да бъдат същите, дори и да знаеше последствията. Станалото — станало. Той така би успокоявал себе си.
— Подготвяш ли се? — пита.
— Работим много упорито. Стърн е изумителен. Наистина. Далеч по-добър е от всички други.
— Така разправят. — Когато замълчава, чувам щракането на запалката му. — Е, добре. Да имаш нужда от нещо?
— Имам — отговарям аз. Ако той не беше попитал, и аз нямаше да отворя дума. Така бях решил в себе си.
— Казвай!
— Трябва да намеря оня приятел Леон. Леон Уелс. Оня, за когото се предполага, че е подкупил прокурор от Северния район, сещаш ли се? Подсъдимият в онова съдебно дело, което ти изрови, онова с Каролин и Молто. Стърн назначи някакъв частен детектив, който нищо не можа да открие. За него такъв човек не съществувал. Не знам какво друго да опитам. А не съм толкова интимен с Томи Молто.
Частният детектив се казваше Нед Бърман. Санди каза, че е добър, но ми се стори, че няма представа какво прави. Дадох му копия от страниците на съдебното дело. След три дни той се върна и каза, че не може да помогне. Северният район в тези дни, каза той, е истинска зоологическа градина. Желая ти успех. Наистина ти го желая. Там не е ясно кой на кого какво прави.
Липранзър се замисля над молбата ми по-дълго, отколкото очаквах. Но аз разбирам проблема. Ако в службата му разберат, че ми помага в подготовката на моята защита, ще го уволнят. За неподчинение. За предателство. Над петнайсет години служба и пенсията му ще идат на вятъра.