— Не бих молил, знаеш, че наистина не бих. Но смятам, че това би могло да се окаже от значение.
— Как? — пита той. — Смяташ, че по това дело при Томи нещо не е наред? И е изфабрикувал обвинението срещу теб, за да престанеш да се ровиш? — Виждам, че макар да се старае да не прави заключения, Липранзър смята тази идея за изсмукана от пръстите.
— Не знам какво да отговоря. Искаш да ти кажа, че според мен това е възможно? Да, възможно е. И независимо дали той ме е нагласил или не, ако можем да открием нещо такова, зле му се пише. Нещо от тоя сорт ще привлече вниманието на журито.
Той отново замълчава.
— След като свидетелствам — казва после. — Знаеш, че онези приятелчета ме държат под око. А и не ми се ще, когато под клетва ми задават каквито и да било въпроси, да трябва да давам лъжливи отговори. Много хора биха искали да видят това. Когато сляза от свидетелския стол, те ще се поуспокоят. Тогава ще се захвана с това. Както трябва. Добре ли е?
Не е добре. Може да стане много късно. Но вече поисках прекалено много.
— Много е добре. Приятел си. Истински.
— Предполагам, че скоро пак ще ръководиш прокуратурата — казва той. — Аз просто си подсигурявам басовете.
Отново бейзбол за малчугани през летния сезон. В този турнир, слава богу, не се води класиране, тъй като „Стингърс“, отборът на Нат, не е напреднал особено. През задушните августовски вечери високите топки все още стряскат нашите малки играчи. Те падат с безпрепятствената поройна скорост на дъжда. Момичетата се поддават по-добре на обучението. Те хвърлят и удрят все по-умело. Но повечето от момчетата изглеждат невъзприемчиви. Няма смисъл да им се говори за достойнствата на премерения замах. Всяко момче на осем години застава пред топката с надежда, че неговата бухалка е магическа. Представя си, че топката излита в трибуните или се плъзга коварно по страничната линия. Няма полза да повтаряш на момчетата да удрят ниски топки — те едно си знаят.
За моя изненада Нат е изключение. Това лято той се променя и започва да придобива някаква по-земна нагласа. Изглежда, че неотдавна е осъзнал своята сила и факта, че хората смятат начина, по който вършиш нещо, за признак на характер. Щом му дойде редът пред блокчето и удари топката, наблюдавам как поглежда нагоре, когато премине първа позиция и спринтира към втора. Ако просто кажем, че подражава на играчите от телевизията, ще бъде неточно, защото важното е, че въобще ги е забелязал. Той започва да обръща внимание на държането си. Барбара казва, че изглежда по-придирчив и към дрехите си. Бих се радвал повече на всичко това, ако не бях загрижен за причините на това внезапно узряване. Той не беше пораснал чак толкова много, че да бъде изтръгнат от корените на мечтателността си. Предполагам, че Натаниъл насочваше своето внимание към света, защото знаеше, че именно този свят причинява толкова много неприятности на татко му. След играта се запътваме към вкъщи сами. Никой не е толкова безсърдечен, за да ни намекне да не присъстваме на пикника, но така е най-добре. Един път, след като ми предявиха обвинението, останахме, но времето мина толкова тягостно и с такива внезапни мъчителни паузи, които наставаха, щом се засегнеха най-обикновени теми — службата, от която съм освободен, или телевизионен детективски сериал, в който се разказва за затруднения като моето — че повече не можех да издържам там. Тези мъже са достатъчно великодушни, за да приемат моето присъствие сред тях. Но ако има някаква опасност, тя е заради децата. Ние всички трябва да мислим за предстоящите месеци, за невъзможността да обяснят къде съм отишъл… и какво съм извършил. Не е честно да осакатявам великолепните им вечери с проклятието на злото. Ето защо аз и Нат напускаме с дружеско помахване. Аз нося бухалката и ръкавиците. Той върви до мен и мачка глухарчетата.
Натаниъл не се оплаква. Дълбоко съм трогнат от предаността на моя син. Един Господ знае какви рани му нанасят неговите приятели. Никой възрастен не може изцяло да си представи самодоволните остроумия и безцеремонната злоба, които той понася. И все пак отказва да ме изостави — мен, източника на тази негова болка. Той не е любвеобилен. Но е с мен. Издърпва ме от канапето, за да упражняваме фалцовия удар; придружава ме вечер, когато излизам за вестници и мляко. Върви пред мен през малката горичка между нашия квартал и поляните на Ниъринг. Не показва уплаха.