– В дела с толкова косвени доказателства може да бъде рисковано, ако позволиш на прокурора да представи заключителната си теза по време на кръстосания разпит. За съдебните заседатели е трудно да сглобят всички аргументи, затова не е хубаво да даваш на противника възможност да разкаже всичко това два пъти. Въпросът е много сложен, но в крайна сметка аз бях на мнение, че не трябва да свидетелства. Рискът беше твърде голям. Баща ти обаче настоя.
– Разочарован ли сте сега?
– О, не. Томи беше по-организиран, отколкото очаквах и през повечето време успя да запази концентрация, въпреки че баща ти се опита да го провокира. Отношенията им са доста странни, не мислиш ли? От десетилетия са врагове, но не можем да отдадем противопоставянето между тях само на омразата. Все пак всичко, което се случи днес, беше в рамките на очакваното. Баща ти получава отличен минус, а Томи – отличен плюс, но това е поносимо. Ако знаех, че ще се стигне до толкова малка разлика в резултата, щях да подкрепя решението на баща ти да свидетелства. Съдебните заседатели чуха от собствената му уста, че е невинен. Освен това през цялото време изглеждаше спокоен.
– Какво тогава ви притеснява?
В този момент телефонът иззвънява и Стърн се надига с усилие. Разговаря не повече от минути, но след като затваря, използва възможността да закачи палтото си зад вратата, докато минава оттам. Тъжно е да го гледаш толкова стопен, наполовина на човека, когото си спомням. Използва тиранти, за да държи панталоните си, които са му толкова широки, че е почти като клоун в тях. Едното му коляно е почти напълно парализирано от артрита и той се отпуска тежко на креслото, след като отново се добира до него. Но въпреки разсейването не е забравил въпроса ми.
– Когато обвиняемият дава показания, могат да се случат един куп неприятности. Едно от притесненията ми беше, че Молто ще направи искането, което изложи в самото начало на разпита. – Има предвид опита на Томи да си издейства разрешение да разпитва татко за любовната му връзка. – Бях почти сигурен, че съдия И няма да промени решението си, но винаги има риск. Много съдии биха приели аргументите на обвинението, че това е важно за случая.
Замислям се за тази перспектива. Стърн ми каза още в началото, че е изключително важно съдебните заседатели да видят, че подкрепям баща си, но самата мисъл, че може да се наложи да слушам за изневерите му, ме изпълва с ужас. Когато казвам това на Стърн, той се намръщва:
– Не мисля, че баща ти щеше да допусне такова нещо, Нат. Не сме говорили за това, но мисля, че беше решен да не отговаря на въпроси за тази млада жена, която и да е тя, дори съдия И да го накаже за неуважение към съда или да отмени показанията му. Няма нужда да ти казвам, че и двата варианта ще са катастрофални за нас.
Опитвам се да осмисля тази новина.
– Нещо те измъчва – отбелязва Стърн.
– Това е лудост. Да пропилее всичките си шансове заради тази жена. Тя не го заслужава.
– Така е. Затова подозирам, че го прави не толкова, за да защити жената, колкото заради теб.
Адвокатът е актьор. Съдебният процес е като грандиозен спектакъл, при който цялата зала е заредена с емоции и всяко изречено изречение може да бъде възприето от стотици различни ъгли. Стърн е от онези невероятни актьори, които като че ли играят лично за всеки зрител в залата. Мълчаливото му съчувствие е омагьосващо, но сега не може да ме заблуди.
– Не разбирам защо изобщо поиска да свидетелства, ако е бил готов да прецака всичко. Да не би да е решил, че няма шанс, ако не даде показания?
– Баща ти никога не ми казва съображенията си. Той чу съвета ми и взе решение. Но на мен тази тактика не ми се стори правилна.
– Какво тогава го е подтикнало?
Стърн ме поглежда с изражение, сякаш иска да ми подскаже, че думите не са достатъчни, за да изразят напълно чувствата му.
– Може би самотата, ако трябва да използвам една дума – отговаря той.
Това, разбира се, ме озадачава.
– Познавам баща ти от трийсет години и бих могъл да кажа, че сме близки. Но само в професионално отношение. Той споделя много малко неща за себе си. Поне с мен е така.
– Не сте единствен.
– Искам да кажа, че в момента разчитам единствено на моята лична преценка, а не на нещо, което той ми е казал. Все пак имаме интересни разговори. Бих казал, че шансовете му да оцелее са по-добри от моите.
Стърн се усмихва мрачно и посяга към въображаемата пура в устата си. С татко негласно сме се разбрали, че няма смисъл да питаме Санди за шансовете, които му дават лекарите. Ще разберем, че няма надежда, в момента, в който го видим отново да пуши.