– Но въпреки това ми се струва, че аз живея с по-голяма надежда от него – добавя той.
Кимвам:
– Понякога ми се струва, че мислите му са на друго място.
– Така е. Точно това имах предвид. Той не се интересуваше дали показанията му ще помогнат или ще навредят на защитата му. Искаше да разкаже точно какво се е случило. Всичко, което знае.
Реакцията ми на тези думи на Стърн изненадва дори мен:
– Той никога не казва нищо на никого.
Стърн отново се усмихва, тъжно, мъдро. Едно нещо е ясно: на Санди Стърн му доставя удоволствие да водим този разговор. Вероятно в последно време също като мен е прекарал много безсънни нощи, опитвайки се да разгадае мислите на баща ми.
– Не, Нат, той искаше да разкаже на теб, доколкото можеше.
– На мен ли?
– О, ни най-малко не се съмнявам, че излезе да свидетелства единствено за да ти вдъхне доверие в себе си.
– Аз му имам доверие.
Това в известен смисъл е лъжа. Цялата логика в това дело е срещу баща ми. Дори аз го съзнавам. Но мисълта, че баща ми може да е убиец, ми изглежда толкова абсурдна, че никога не бих се отказал от вярата си в него. Ако през годините не бях пропилял толкова много време за психиатри, сега сигурно щях да се посъветвам с някого. Но никой не може да отговори на въпросите, които ме измъчват. Дори ако баща ми е виновен, това няма да намали любовта ми към него. Просто наученото от него в живота ще отиде по дяволите. Това би означавало, че съм отгледан от един двуличник, че съм обичал маската, а не истинския човек.
– Той мисли, че не му вярваш достатъчно.
Свивам рамене:
– Имали сме трудни моменти.
– Разбира се.
Двамата замълчаваме.
– Мислите ли, че е виновен, господин Стърн?
Въпреки че многократно е настоявал да го наричам Санди, след една година работа в съда, където всеки адвокат е „господин“ или „госпожа“, а шефовете имат едно и също малко име – „Съдия“, просто не мога да му проговоря на „ти“. Стърн се замисля. Зная, че не е нито честно, нито уместно да питам такова нещо юрист, който подготвя защита. Очаквам, че Санди ще отклони въпроса, но този разговор вече е излязъл от границите на професионалното обсъждане. Санди е като баща, който разговаря със сина на свой добър приятел.
– В този занаят човек се научава да не вярва прекалено много на никого, но в първото дело бях абсолютно убеден в невинността на баща ти. Последните ДНК резултати бяха ужасен шок за мен, признавам, но все още има няколко възможни хипотези за невинността му.
– Какви например?
– Честно казано, Нат, пробата беше събрана по доста съмнителен начин, което и днес не може да се изясни.
Ана ми беше казала същото – че цялата работа е доста съмнителна.
– Но дори пробата да е истинска – добавя Стърн, – това би доказало единствено факта, че баща ти е бил любовник на убитата жена. Извинявай за прямотата, но доказателствата по делото бяха категорични, че той не е бил единственият, попадащ в тази категория, около времето на убийството. Едно логично предположение е, че някой е видял баща ти с нея през онази нощ и я е убил от ревност.
Веднъж Ана ми призна, че от дете се е интересувала от процеса срещу татко. Наскоро отново прегледа копието от протокола, съхранявано от Стърн, главно защото аз нямах куража да го прочета. След това ми сподели абсолютно същата теория, както Санди сега. Тогава прозвуча съвсем правдоподобно, но от устата на Стърн е още по-убедително.
– Дори да имам някакви съмнения, Нат, със сърцето си съм на страната на баща ти. Доказателствата по сегашното дело със сигурност не са нещо впечатляващо. Прокуратурата дори не може да докаже, че майка ти е умряла от отравяне. Ако не бяха резултатите от ДНК теста, щяхме да имаме сериозен шанс съдия И да прекрати делото поради липса на достатъчно доказателства. Пък и много малко от другите улики потвърждават онова, което твърдят Бранд и Молто.
– Той доста майсторски комбинира всичко.
– При косвени доказателства, както е в този случай, комбинирането може да послужи и на двете страни.
– Измъкни една тухличка и цялата конструкция ще се срути. А ние доста ще разклатим основата им.
– Мога ли да попитам как?
Стърн пак се усмихва, като човек, който обича тайнствеността.
– Ще ти кажа повече, след като дадеш показания.
– Има ли как да обясните тези неща с компютъра му? Звучи доста неблагоприятно за нас.
– Основателен въпрос – съгласява се той, вдига показалец. – Марта ще ти каже повече за това, но се надявахме и ти да помогнеш.
– Аз ли?
– Мислим да те разпитаме малко повече на компютърна тема. Разбираш ли от компютри.