Срещите с мен и Ана като че ли също не са му приятни. Няколко вечери се опитахме да го разведрим, но всичко беше някак измъчено. Въпреки че тя му беше много близка като стажантка, в тези напрегнати моменти като че ли му е неудобно да говори пред нея и тримата скоро се умълчаваме. От време на време, когато Ана остане до късно на работа или се наложи да пътува, аз отивам да вечерям с него, което е позволено, стига да не обсъждаме делото. Татко много ми напомня за бившия ми съученик Майк Пипи, чиято съпруга го напусна, за да живее с шефа си, и е вманиачен на тема развод. След като половин час ругае Лий-Ан и адвокатите, Пипи внезапно предлага да говорим за нещо друго, но след малко отново се връща на темата, сякаш тя е логично продължение на разговори, привидно нямащи нищо общо с нея, като изложби на бродерии или последните астрономически теории за Плутон.
Татко се държи по подобен начин. Вероятно иска да анализира всяко изречение, казано в съда, но понеже не може да говори с мен за това, постоянно мърмори за душевното си състояние. Непрекъснато повтаря, че сегашното му преживяване било коренно различно от онова, което е изпитал преди двайсет години. Твърди, че тогава не можел да повярва, че това се случва, и искал да си върне предишния живот. Сега приема сътресението в битието си за нещо естествено. От време на време небрежно споменава и за затвора. Но дори да бъде оправдан, след края на делото резултатите от анализа на ДНК от предишния процес ще станат достояние на медиите. Специалистите могат да приемат аргументите за замърсяването на пробите или безразборните сексуални връзки на жертвата, но това едва ли ще намери място във вестникарските заглавия. Ако отново излезе на свобода, татко ще бъде отбягван от всеки, който го разпознае.
Сега, пред кабинета на Марта, аз го прегръщам, както правя всяка вечер, преди да си тръгна, и му обещавам, че утре ще му донеса вратовръзки. Малкият син приус, който Ана си купи преди два месеца, чака на улицата.
– Искаш ли да се разходим до Ниъринг? – питам я, след като я целувам. – Татко иска да му занеса вратовръзки.
Дали един убиец би носил вратовръзка, подарък от жертвата? Или баща ми е толкова досетлив да предвиди, че ще си задам този въпрос? От месеци се чувствам, сякаш живея в задимена стая, където въпросите ме обстрелват от всички страни, оставяйки в мъглата светли дири. През последния час мислих много над забележката на Стърн, че татко е застанал на свидетелското място, за да засили доверието ми към него. Знам, че той прави всичко възможно, за да не ме загуби. Двамата с мама винаги са се стремели толкова отчаяно да спечелят любовта ми, че това затормозяваше всички ни. Но особено сега, ако прекъсне връзката си мен, татко рискува да свърши като своя баща, който е умрял съвсем сам в един от онези тенекиени фургони на запад.
– Как е той? – пита Ана, след като изминаваме в мълчание няколко километра. Тя е свикнала с продължителното ми мълчание, особено след съдебните заседания.
– Добре – отговарям и поклащам глава, докато пътуваме през оживения център на града към Ниърингския мост.
На улицата някакъв куриер със заешки костюм кара велосипед с едно колело. Ушите му се поклащат с всяко завъртане на педалите. Предполагам, че това се има предвид, когато казват, че светът е сцена.
– Чете ли нещо? – питам Ана.
– Фрейн – отговаря тя. – Вече са го публикували.
Майкъл Фрейн пише рубрика с нестандартни наблюдения на различни събития, озаглавена „Ръководство за оцеляване“. Женен е за федерална съдийка и за да не пътува постоянно, търси местни истории, които могат да бъдат интересни за хората от западното до източното крайбрежие. Много е писал за баща ми и изглежда убеден, че татко е убиец, изплъзнал се от ръката на закона.
– Лошо ли е?
– „Като въздушна бомбардировка на малко село.“
– Не съм убеден, че беше чак такъв провал. Татко отбеляза няколко попадения. Освен това Санди замисля някакъв ход, за който не иска да говори, докато не дам показанията.
Все пак определението е красноречиво. „Въздушна бомбардировка.“ Спомням си разпита. С всяка изминала минута положението изглеждаше все по-трагично, баща ми – като прикования Прометей, от чийто черен дроб орелът откъсва парче по парче. Но разговорът ми със Санди ме остави с впечатление, че татко е преживял опасно пътуване със самолет, който по някакво чудо го е оставил жив на земята, уплашен, но невредим.
– Спомняш ли си дали мама пи вино онази вечер? – питам Ана, мислейки си за показанията на баща ми.
Отдавна съм нарушил забраната за обсъждане на делото с Ана. Трябва да споделям с някого, а вероятността тя да бъде призована да свидетелства е нищожна.