Томи поклати глава, че не е съгласен, но помощникът му настояваше на своето:
– Шефе, не може така. Дори само да натиснеш копчето за включване, това причинява промени в твърдия диск.
– Джими, това няма значение. Компютърът си е негов. И ние поискахме да се включи като доказателство. Съдия И никога нямаше да го допусне, ако бяхме използвали симулация. Ако искат да покажат на съдебните заседатели нещо на машината, ние не можем да забраним демонстрация с реално веществено доказателство.
– Какво ще демонстрират?
– Не ми казаха.
Гислинг се върна с визитна картичка в ръка и четиримата се скупчиха около масата. Роса Беланкес беше управител на отдел „Обслужване на клиенти“ в ниърингския клон на банка „Киндъл“.
– За какво е тук? – попита Бранд.
– Твърди, че са я извикали да свидетелства за документацията.
Това беше странно. Почти никое от банковите извлечения, които Рори бе събрала през есента, не беше включено като веществено доказателство, защото бяха свързани с любовната афера на Ръсти. Единственото изключение беше чекът, изпратен от Сабич на Прима Дана, адвоката по бракоразводни дела. Бранд погледна Томи. Главният прокурор се беше оказал прав. Стърн бе намислил нещо.
– Защо не я сплашим? – предложи Бранд. – Да ѝ кажем, че ако даде показания, ще наруши деветдесетдневната забрана за огласяване на информация.
– Джими!
Томи не успя да овладее гласа си и от другия край на залата Стърн, Марта и синът на Ръсти го изгледаха. Идеята на Бранд беше опасна и глупава. Първото, което Роса щеше да направи, бе да попита Стърн, който веднага щеше да се оплаче на съдията и да обвини прокуратурата във възпрепятстване. И не без основание. Даването на показания пред съда нямаше нищо общо с деветдесетдневната забрана.
С напредването на делото Бранд ставаше все по-нервен. Победата вече се виждаше и мисълта, че може и да спечелят дело, което в началото изглеждаше доста съмнително, тласкаше Джими към опасни мисли. Тук беше заложено бъдещето на Томи, неговата чест. Джими бе като самурай, който поставя интересите на господаря си над своите. От една страна, това беше трогателно. Най-голямата слабост на Бранд като юрист обаче бе импулсивността му. Затова сега Томи го изчака да се успокои.
– Съжалявам – измърмори Бранд, като повтори думата няколко пъти. – Просто не знам какво е намислил Стърн.
Приставът се провикна:
– Всички да станат!
Съдия И влезе през вратата зад подиума.
Томи потупа Бранд по ръката:
– Сега ще разберем.
31.
Нат, 23 юни 2009 г.
Баща ми взема виолетовата вратовръзка и си я слага, поглежда се в огледалото в мъжката тоалетна, после се обръща към мен.
– Идеално – казвам му аз.
– Отново благодаря, че си направи труда.
За секунда оставаме загледани един в друг и на лицето му се изписва мъка.
– Каква проклета каша! – измърморва.
– Гледа ли „Траперите“ снощи? – питам го.
Той изръмжава:
– Кога най-после ще започнат да играят като хората? – Това е вечният въпрос. Татко отново се поглежда в огледалото. – Добре, хайде да тръгваме.
Винаги уважаващ протокола, той изчаква, докато съдия И го подкани да заеме мястото си, преди да седне в резбованата кабинка срещу съдебните заседатели. Стърн, Марта и Мина, консултантката за подбор на заседатели, смятат, че са направили доста сполучлив избор. Искаха чернокожи от града и жители на предградията, които биха приели татко като сродна душа, и девет от първите дванайсет места са заети от мъже, спадащи към тази категория. Наблюдавам ги, за да видя как ще погледнат баща ми след тежкия разпит вчера. Така ще си проличи дали изпитват съчувствие към него. За моя радост двама чернокожи, жители на един и същи квартал в Норд Енд, се усмихват леко, докато той сяда.
Междувременно, използвайки масата за опора и малко помощ от Марта, Санди се изправя. Днес обривът му видимо е намалял.
– Така, Ръсти. Вчера, когато отговаряхте на въпросите на господин Молто, неколкократно изтъкнахте, че той ви кара да правите предположения за твърде много неща, най-вече за причината за смъртта на съпругата ви. Спомняте ли си тези въпроси?
– Възразявам – намесва се Молто.
Началото на този разговор не му харесва, но съдия И отхвърля възражението.
– Ръсти, знаете ли със сигурност как е умряла жена ви? – пита Стърн.
– Знам само, че не съм я убил. Това е всичко.
– Слушахте ли показанията на другите свидетели?
– Разбира се.
– Знаете, че според първоначалното становище на съдебния лекар тя е починала от естествена смърт.