– И – за да припомним това, което вече се каза по въпроса – в това решение се споменава, че някои лекарства, включително МАО инхибиторите, не се изследват при рутинните токсикологични тестове.
– Да.
Стърн се прехвърля на други теми. Татко обяснява как през 1988 година с мама отново се събраха при условие, че тя започне да взема лекарства за биполярното си разстройство, и че точно по тази причина толкова често е ходил да взема хапчетата ѝ, и дори ги е подреждал в аптечката. Всичко това дава ясно обяснение за отпечатъците му върху шишенцето с фенелзина. После Стърн прошепва няколко думи на Марта и тя отива в другия край на залата да говори с Джим Бранд. Връща се с едно веществено доказателство в лъскавата найлонова опаковка.
– Така, Ръсти. Господин Молто ви попита за посещението ви при Дана Ман. Спомняте ли си?
– Разбира се.
– Жена ви познаваше ли се с господин Ман?
– Да. Дана и жена му Пола Кър ми бяха състуденти в юридическия факултет. Като семейни двойки често си ходехме на гости, особено в по-ранните години.
– Тя знаеше ли в какви дела специализира господин Ман?
– Разбира се. Само един пример. Преди пет-шест години, когато Дан беше председател на Асоциацията за семейно право, той ме помоли да изнеса реч пред тази организация. Пола и Барбара също дойдоха на официалния прием.
– При кръстосания разпит господин Молто ви попита за две ваши посещения при господин Ман. Доколкото си спомням, вие казахте, че втория път, когато сте били при него, на 4 септември 2008 година, за кратко сте обмисляли да поискате развод. Така ли беше?
– Да.
– И господин Ман ви е изпратил фактура за консултацията.
– По моя молба. Не исках да ползвам услугите му безплатно по редица причини.
– Не обичате да дължите услуга никому, така ли?
Баща ми се усмихва и кимва. Съдия И му напомня да отговори с думи за протокола.
– Представям на вниманието ви доказателство номер 22 на обвинението. Това ли е фактурата, която ви е изпратил през септември 2008 година?
Документът се показва на екрана.
– Да, това е.
– Адресирана е до вас, на домашния ви адрес в Ниъринг, нали?
– Да.
– Там ли я получихте? В дома си?
– Не. Получих копие по електронната поща. Бях помолил кореспонденцията да се извършва по имейла на личния ми адрес.
– Но вие сте платили фактурата, доказателство 22, нали?
– Да. Изтеглих два пъти пари от банкомат и купих паричен ордер от банката.
– Коя банка?
– Банка „Киндъл“ в Ниъринг.
– А това е паричният ви ордер, доказателство 23 на обвинението, нали?
– Да.
Ордерът се появява на екран. В графата за вида на платежния документ е посочен номерът на фактурата и пише „Консултация, 04.09.08“.
– Кажете пак, Ръсти. Защо изпратихте ордер, а не чек?
– За да не се налага да казвам на Барбара, че съм ходил при Дана Ман и защо.
– Много добре. – Стърн хвърля кратък поглед към Томи, за да му подскаже, че е забелязал вчерашния му опит за имитация. – И накрая, моля, погледнете доказателство 24 на обвинението, което също бе представено по време на свидетелските показания на господин Ман. Какво е това?
– Разписка за плащането.
– Тя също е адресирана до дома ви в Ниъринг. Там ли я получихте?
– Не. Получих я по имейла.
– Значи, Ръсти, всички тези документи – номера 22, 23 и 24 и двете потвърждения за записаните ви срещи – които сте получили по имейла, са били изтрити от личния ви компютър. Така ли е?
– Доктор Горветич твърди така.
– Вие ли изтрихте писмата?
– Би било логично аз да съм ги изтрил, господин Стърн, защото, както казах, не исках Барбара да разбере за посещенията ми при Дана, докато не реша окончателно, че искам развод. Но доколкото си спомням, не съм ги трил. И със сигурност никога не съм инсталирал заличаващ софтуер на компютъра си.
– Значи никога не сте обсъждали с госпожа Сабич посещенията си при господин Ман или намеренията си да поискате развод?
– Не.
Стърн се навежда и прошепва нещо на Марта. След това се обръща към съдията:
– Нямам повече въпроси.
Бейзъл И поглежда Молто, който скача като кукла на пружина.
– Господин съдия, във връзка с теорията ви, че жена ви се е самоубила, като е взела свръхдоза фенелзин. Бяха ли намерени нейни отпечатъци върху шишенцето с фенелзин в аптечката ѝ?
– Не.
– Чии отпечатъци бяха открити по шишенцето?
– Моите.