– Само вашите, нали?
– Точно така.
– Ами Интернет сайтовете с информация за фенелзина? От чий компютър бяха посетени в края на септември 2008 година?
– От моя.
– Компютърът на жена ви беше ли проверен от съдебен експерт?
– Така потвърди доктор Горветич.
– Има ли следи от извършени справки в Интернет относно фенелзина на нейния компютър?
– Не са открити такива.
– Сега за идеята, че жена ви може да е имала склонност към самоубийство. В продължение на двайсет години, от 1988 до 2008, тя не е правила такъв опит, нали?
– Доколкото знам, не.
– През септември 2008 година забелязахте ли някаква промяна в поведението на госпожа Сабич?
Татко поглежда Томи Молто. Не знам какво става, но това очевидно е моментът, който баща ми е чакал през цялото време.
– Да, господин Молто – отговаря той. – Забелязах значителна промяна.
Томи се дръпва, сякаш са му ударили плесница. Въпросът, който му се е струвал безобиден, се оказва скрита бомба. Молто поглежда Бранд, който под масата разтваря дланта си и прави леко движение надолу. Жестът му означава: „Сядай си. Не усложнявай още повече нещата.“
Точно това прави Томи. Казва: „Нямам повече въпроси“ – и съдия И разрешава на баща ми да се върне на мястото си. Татко закопчава сакото си и бавно слиза по трите стъпала на подиума. Има вид на горд воин, с изпънати рамене, вдигната глава, насочен напред поглед. Колкото и невъзможно да беше вчера, днес изведнъж изглежда, че сме спечелили.
32.
Нат, 23 юни 2009 г.
Съдия И казва на Санди, че може да призове следващия свидетел и Марта изтичва да извика Роса Беланкес – от отдела за клиенти в банката, където родителите ми държат спестяванията си.
Госпожа Беланкес е хубава жена около трийсетте, леко закръглена и наконтена за своите пет минути слава. Носи огърлица с кръстче и пръстен с миниатюрен диамант на безименния си пръст. Роса е олицетворение на Америка, добрата Америка. Емигрантка или дъщеря на емигранти, тя се е трудила яко и късметът ѝ се е усмихнал – сега има стабилна работа в банката, сравнително успешна кариера, малко спестявания, достатъчни за децата ѝ, които тя възпитава, както са възпитавали нея, да работят усърдно, да живеят достойно, да обичат Бог и ближния. Роса е добър човек и това личи още щом сяда на свидетелското място и се усмихва на Марта.
– Ако се върнем назад към датата 23 септември 2008 година, спомняте ли си да сте говорили с жена на име Барбара Сабич?
Правя бърза сметка. Двайсет и трети септември 2008 г. беше вторникът преди смъртта на майка ми.
– Да.
– Какво си говорихте с госпожа Сабич?
Джим Бранд, едър и як, облечен със сако от дебел вълнен плат посред лято, става и възразява:
– Косвено твърдение.
– Господин съдия – настоява Марта, – целта на въпроса не е за доказване на истината, а за да покажем информираност.
Съдия И кимва. Марта иска да каже, че целта на защитата не е да използва думите на майка ми за доказване, че нещо казано от нея е истина, а само да покаже, че ги е казала.
– Всеки въпрос поотделно – препоръчва съдията.
Има предвид, че ще преценява дали възражението за косвено твърдение е основателно за всеки въпрос, което е предимство за защитата, защото може да представи цялата информация пред съдебните заседатели, дори впоследствие съдията да постанови, че не е трябвало да я чуват.
– Най-напред – продължава Марта – госпожа Сабич носеше ли нещо?
– Госпожа Сабич носеше разписка от една адвокатска кантора.
– Моля да погледнете този документ, отбелязан като доказателство номер 24 за обвинението. Познат ли ви е?
Разписката от кантората на Дана Ман, която беше на екрана само преди няколко минути, отново се появява.
– Това беше разписката, която ми показа госпожа Сабич.
– Госпожа Сабич каза ли ви как я е получила?
– Възразявам. Косвено твърдение – обявява Бранд.
Марта го поглежда намръщено, но оттегля въпроса.
– Добре. Спомняте ли си как госпожа Сабич ви показа разписката?
– Извади я от един плик.
– Какъв плик?
– Стандартен.
– Спомняте ли си дали имаше марка?
– От „Питни Боус“, струва ми се.
– Видяхте ли някакъв адрес за обратна връзка на плика?
– Ето какво стана – обяснява госпожа Беланкес. – Тя ми даде плика и аз извадих разписката. Беше изпратена по пощата. Виждаше се ясно.
Бранд отново се изправя за възражение, но Молто го хваща за ръкава и той си сяда, без да каже нищо. Томи не иска да създаде впечатление, че прокуратурата крие нещо. За разлика от шефа си Бранд е склонен да се противопоставя дори срещу очевидни факти. В кантората на Прима Дана явно са объркали нещо и са изпратили разписката в дома на родителите ми. Мама, която обикновено се занимаваше с всички сметки, е отворила плика и е отишла в банката, за да разбере какво става.