– Разкажете ни, моля, какъв разговор проведохте с госпожа Сабич.
– На разписката има паричен ордер. – Госпожа Беланкес се завърта със стола и посочва екрана зад себе си. – Искаше да разбере дали това е нашият ордерен номер. Отговорих ѝ, че така изглежда, но трябва да проверя. Отидох да погледна в архива и после ѝ казах, че трябва да говоря с управителя на клона.
Марта взема найлоново пликче от масата на защитата и го занася на Бранд. Той го поглежда и се изправя.
– Господин съдия, този документ не ни е познат.
– Ваша чест, този документ беше предоставен на защитата от обвинението през ноември по време на предварителното разследване.
Това трябва да е вярно, защото детектив Гислинг дава знак на Бранд и кимва. Марта прошепва още нещо на Бранд, той махва с ръка и документът е приет за доказателство. Помощникът на Санди прожектира съответния диапозитив на екрана. Това е искане за паричния ордер. Документът ми е познат от есента. Тогава на фона на чека до една лаборатория за венерически заболявания не ми се стори важен.
– Представям ви доказателство номер едно на защитата. Какво е това, госпожо Беланкес?
– Това е документът, който взех от нашия архив. Резервно копие на наш паричен ордер.
– Казахте, че сте разговаряли с шефа си.
– Да.
– След този разговор говорихте ли пак с госпожа Сабич?
– Да, разбира се.
– Какво ѝ казахте?
– Казах я… – Беланкес облизва устните си и се извинява за грешката. – Казах ѝ какво е отговорил управителят.
– А то беше…
Бранд възразява, че това било косвено твърдение.
– Да го чуем все пак – отговаря съдия И.
– Ами съдията беше купил паричния ордер с пари в брой, които е имал в момента, и беше изтеглил триста долара допълнително от банкомат в клона. Това може да се определи по часа на тегленето. Затова на практика е било теглене от сметка. Не му бяхме взели такса за издаване на ордера, защото е наш клиент. Въпросът беше дали този ордер е документ за операция по сметка и каква информация можем да дадем на госпожа Сабич, защото и тя беше титуляр по същата сметка. Управителят каза, че след като сме издали на съпруга ѝ безплатен ордер, защото има сметка при нас и жена му е титуляр по същата сметка, тогава ордерът е документ за операция по сметката и тя има право да види каквото поиска. Аз казах всичко това на госпожа Сабич и ѝ дадох фактурата и ордера.
– Моля, погледнете доказателство 23 на обвинението. Това ли е ордерът, който показахте на госпожа Сабич?
Паричният ордер е издаден на името на „Ман и Рапини“, а в графата за основание на плащането пише: „Плащане – фактура 645332“.
– Да – отговаря госпожа Беланкес.
Марта казва, че няма повече въпроси. В залата настъпва тишина. Всеки съзнава, че току-що се е случило нещо – нещо много важно. Татко предположи, че мама се е самоубила, и ето една възможна причина. Защото е разбрала, че е ходил при Дана Ман, специалиста по бракоразводни дела, и обмисля да я напусне.
Джим Бранд не изглежда доволен. Прокурорите рядко се радват, когато се окаже, че защитата знае нещо, което те не знаят. Той остава още няколко секунди седнал, с изпънати крака, после подхвърля химикалката си, хваща я във въздуха и едва тогава става и тръгва към свидетелското място с изражението на кравар, канещ се да погне някое непослушно говедо.
– Това ли беше целият ви разговор с госпожа Сабич?
– О, не.
– Какво друго стана? – пита той, сякаш това е най-естественият въпрос на света и не може да си обясни защо Марта не го е задала.
Изкуството на съдебната зала, театралните импровизации и тънките методи за комуникация със съдебните заседатели продължават да ме удивляват. В отговор Марта се изправя, но оставя госпожа Беланкес да отговори:
– Ами, след като видя паричния ордер, госпожа Сабич попита дали има и други такива, как са били платени и така нататък. Показахме ѝ цял куп ордери, платежни нареждания, разписки за теглене и вносни бележки. Много операции. Така продължи няколко часа.
– Господин съдия – казва адвокатката. – Мисля, че това излиза от темата на директния разпит. Тук става дума за документите, които вие няколко пъти постановихте, че нямат връзка със случая.
– Имате ли още въпроси, господин Бранд? – пита съдията.
– Не.
Бранд успя да си върне част от изгубените позиции. Сега съдебните заседатели знаят, че има още нещо. Госпожа Беланкес си тръгва, потропвайки с високите си токчета, като леко се усмихва на Марта. Ароматът от силния ѝ парфюм остава известно време във въздуха, след като минава покрай мен пред първия ред.