Защитата обаче беше доказала нещо много по-важно: прокуратурата не знаеше всичко. Тези любезни господа в другия край на залата нямаха представа за съществуването на сериозно доказателство в дело, основаващо се на косвени улики. Това беше като да начертаеш карта на света и да пропуснеш половината Северна Америка. Прокурорите обвиняваха Ръсти, че е убил Барбара, а защитата бе излязла, за да каже: „Ето, те не виждат цялата картина. Барбара е научила лоши новини, затова тихо е сложила край на живота си.“
Четиримата – Бранд, Томи, Рори и Рута – седнаха в кабинета на главния прокурор. За да прикрие раздразнението си, Молто започна да преглежда бележките, оставени от секретарката му на бюрото, но единственото, което искаше сега, бе да помисли за делото и да оцени колко тежки са пораженията. Бранд излезе да си вземе нещо за пиене и се върна след няколко минути.
– Как може газираната вода от тази проклета машина да струва осемдесет и пет цента? – възнегодува той. – Някой трябва да поговори с поддръжката. Джоди я взема от магазина по двайсет цента. Ама че търговци. Чисти крадци.
Томи бръкна в джоба си и подаде на Бранд четвърт долар.
– Кажи на Джоди, че искам диетична кола с двойна доза лед и да задържи рестото.
– Докато чакаш да ти изпълни поръчката, Томи – вметна Рори, – ще се наложи да довършиш делото сам.
Джоди беше прокурор по времето, когато се запознаха с Бранд, и той бе лепнал снимката ѝ в речника до израза „костелив орех“.
– Не мога да накарам момчетата от поддръжката дори да боядисат стените и да оправят парното – оплака се Томи и четиримата се разсмяха.
След малко отново настъпи тишина.
– Значи Харнасън е съвпадение, така ли? – попита Бранд.
Опитваше се да се досети как Санди ще представи нещата в заключителната си реч.
– Вече го обясниха – отбеляза Рори. – Барбара е знаела за делото.
– Точно така – измърмори Томи. – Измислиха обяснение. Делото срещу Харнасън ѝ дава идеята, че може да се самоубие с медикамент, който ще изглежда като естествена причина и няма да лъсне в списъка на токсиколога. Така се пренася безболезнено на оня свят и в същото време спестява страданието на момчето. Точно това ще каже и той, този Нат. Колко се грижела за него майка му. Ще потвърди цялата теория.
Това беше лошо, осъзна Томи. Версията за самоубийство щеше да спаси Ръсти.
– Какво правят отпечатъците му върху шишенцето с фенелзина? – намеси се Бранд.
– Е, сега има да обяснява едно несъответствие вместо шест. Всичко друго може да се обясни. Ще кажат, че е ровила в компютъра му. Вече се досещаш, нали? Това искат да изкарат. Ще кажат, че е прочела имейлите му. Как ще поискаме от съдебните заседатели да го обявят за виновен, след като собственият ни експерт признава, че може да е пипала шишенцето с фенелзина, без да остави отпечатъци, а Ръсти винаги е вземал лекарствата ѝ от аптеката?
Бранд седеше и се взираше в стената. Томи така и не беше довършил обзавеждането на кабинета. Беше му се сторило твърде претенциозно да окичи стените със свои дипломи и снимки. Бе сложил само няколко на Доминга и Томазо, а също една стара фотография с майка си и баща си от дипломирането му в университета. Имаше обаче няколко петна на местата, откъдето преди четири години, когато Мюриъл Уин освобождаваше поста, бяха изкъртили парчета боя и мазилка. Въпреки честите обаждания службата по поддръжка още не ги беше замазала. Бранд гледаше втренчено едно от тези петна.
– Няма да загубим това проклето дело! – изсъска неочаквано.
– Нещата не вървят добре от самото начало – напомни му Томи.
– Много добре си върви. Не, няма да загубим.
– Хайде, Джими. Почини си една нощ. Размисли.
– Има слабо място – заяви Бранд, имайки предвид теорията на защитата.
– Може би не едно – съгласи се главният прокурор.
– Защо е заличила писмата от компютъра му? – попита Бранд. – Добре, прочела ги е. Но защо ги е изтрила?
– Разумен въпрос – призна Томи.
Щяха да умуват над много такива въпроси през следващото денонощие. Трябваше им време, за да влязат в крак. И трябваше да се признае, за да наваксат. Защото Санди и Марта мислеха върху тези въпроси и измисляха отговори от няколко месеца. За да се почувства по-добре, Бранд продължи да размишлява на глас: