– Ако е смятала да се самоубие тихомълком, без предсмъртна бележка и така нататък, защо е оставила следи, като е изтрила имейлите?
Рори първа се досети какво ще каже защитата:
– За да разбере Ръсти. Той е имал причина да пази тези писма. Може би е обичал да препрочита посланията на любовницата си. Каквато и да е причината, когато отвори пощата си, той ще види, че писмата са изтрити. Ще се досети, че Барбара ги е изтрила едно по едно. Така ще осъзнае, че жена му е разбрала всичко и е сложила край на живота си. Може би затова е направила справките за фенелзина от неговия компютър, за да му даде да разбере как го е направила. Но само той ще знае. Синът му и всички останали ще си мислят, че е починала от инфаркт. Но Ръсти до края на живота си ще се измъчва от вина.
Бранд гледаше Рори с леко отворена уста.
– Мамка му! – възкликна след няколко секунди и запрати празната кутия от безалкохолното в стената.
Там мазилката беше олющена, свидетелство за гневните изблици на Томи и подчинените му, оставено от юмруци и хвърлени предмети. Но Бранд се целеше по-точно. Кутията се удари в центъра на петното и падна в кошчето, поставено отдолу, за да улавя падащите от време на време боклуци.
Всички го изгледаха мълчаливо. Дали на сутринта към кошчето нямаше да полети и един друг предмет, запита се Томи. Папката с обвинението за това дело.
34.
Нат, 24 юни 2009 г.
Часът е седем и половина и улиците на Сентър Сити започват да се пълнят с обичайната утринна навалица от пешеходци и шофьори, които бързат да стигнат навреме на работа. Ана спира тихия приус до тротоара и ме оставя пред сградата „Ле Сюър“.
– Дано да мине добре – казва тя, като докосва ръката ми. – Изпрати ми съобщение, щом свърши.
Навеждам се да я прегърна и тръгвам. Още не съм се отказал от студентските си навици и смачквам хубавия си костюм под презрамките на раницата, която премятам на гърба си, преди да вляза в сградата.
Имахме трудна нощ. Ана се натъжи, когато чу за показанията на банкерката. Прие го тежко като мен. Постоянно повтаряше колко съжалявала, с което започна да ме дразни, защото имах чувството, че очаква да я утешавам. Може би беше попаднала в същия капан като мен – представяше си как мама слага масата за четиримата, знаейки, че това е краят на живота ѝ.
При тези вълнения вчера не бях в състояние да репетирам днешния разпит с Марта, затова днес тя е дошла рано на работа. С три деца вкъщи за нея и съпруга ѝ Соломон не е лесно, но когато започвам да ѝ благодаря, тя махва пренебрежително и ме завежда при кафемашината.
Като наблюдавах Марта в съда през последните седмици, осъзнах, че тя никога няма да има кариерата на баща си. Тя не му отстъпва по интелект, но няма същото обаяние. Марта е топъл и отзивчив човек, докато Санди печели от сдържаното си поведение, но това не изглежда да я притеснява. Тя е от хората, които се харесват такива каквито са и са доволни от живота си. Често ѝ казвам, че тя е моят идеал.
– Не ти ли беше странно, когато реши да станеш съдружник на баща си? – питам я сега, докато чакаме каната да се напълни с кафе. Този въпрос ми хрумна още преди няколко седмици, но в суматохата около делото нямах време да ѝ го задам.
Тя се засмива и признава, че всъщност не е имала голям избор. Преди години семейството преживяло тежка криза след смъртта на майка ѝ. Тя не говори за това, но съм почти сигурен, че Клара, майката на Марта и първа съпруга на Санди, се е самоубила – странна идея тази сутрин. Санди не бил на себе си и Марта станала партньорка на баща си, без да се замисля много.
– Сигурно това имат предвид хората, когато казват, че нещата се нареждат сами – добавя тя. – Работата с баща ми страшно ми хареса, а истината е, че ако мама не беше починала, може би никога нямаше да започна при него. Той е най-добрият адвокат, когото познавам, и в кантората ни цари хармония, каквато няма да намериш никъде другаде. Нито веднъж не сме повишавали тон, но ако го поканя вкъщи за вечеря, когато Хелън пътува, започвам да му крещя още преди да влезем през вратата. Той нарушава всяко правило, което имам за мъжете. Обичам баща си – добавя тя като нещо, което ѝ е хрумнало впоследствие, и се изчервява толкова бързо, че отначало не разбирам какво е станало.
Това е най-ясното признание, което съм чувал от някого, че Санди Стърн умира. Марта се втренчва в кафето.
– Още не съм се възстановила напълно след смъртта на мама – споделя тя. – А оттогава минаха близо двайсет години.
– Наистина ли? Аз чакам отново да заживея нормално.