– Това е нов вид нормално.
Ако е имало някаква професионална резервираност между мен и Марта, тя отдавна е изчезнала. Имаме твърде много общи неща. И двамата сме юристи. И двамата сме загубили майките си преждевременно и имаме в живота си тази фигура на бащата, велик юрист, толкова голям, че засенчва слънцето, но в момента изложен на смъртна опасност. Двамата, образно казано, вървим през това дело хванати за ръце и обзет от тези мисли, аз дори поставям ръка върху рамото ѝ, докато отиваме към кабинета. Тя ще бъде от хората, от които до края на живота си ще търся съвет.
Бързо преговаряме показанията ми. В по-голямата си част въпросите са безобидни, особено сравнени с вчерашните, но няма спор, че трябва да изрепетираме всичко.
– Каква е играта с компютъра? – питам аз.
– Ще направим малък експеримент. Идеята беше на баща ти. Твърди, че няма риск. Ще видим. Но искам да можеш да потвърдиш убедително пред съдебните заседатели, че не сме обсъждали това предварително. Затова само следвай инструкциите ми. Не е сложно.
Идеята е очевидна – да се покаже колко лесно ѝ е било на мама да използва компютъра.
Когато излизам до тоалетната преди началото на заседанието, почти се сблъсквам с татко. Вчера той странеше от мен и дори сега нямаме какво да си кажем.
– Прости ми, Нат.
Мама беше нисичка, затова за всички, включително за мен, беше изненада, когато пораснах няколко сантиметра по-висок от баща ми. Дълго време ми беше адски странно да го гледам отвисоко, дори с такава малка разлика. Той ме сграбчва за раменете и аз го прегръщам смутено, после всеки тръгва в своята посока.
Първият път, когато давах показания, беше истински ад. Никога не бях виждал съдебен процес, а ето ме изведнъж главен свидетел по дело, призован от обвинението да давам показания срещу баща си за убийство на майка ми. Седях като ударен по главата и отговарях колкото можех по-бързо. Съдия И постоянно ми напомняше да говоря по-високо. След като Бранд свърши, Марта ми зададе два въпроса, имащи за цел да се покаже, че когато спорехме дали да се обадим в полицията, татко е бил в състояние на шок. После каза на И, че си запазва правото за други въпроси, когато отново ме призоват в полза на защитата.
Сега, когато за втори път се качвам на стола под навеса от орехово дърво, вече е по-лесно. Сигурно ще сънувам тази съдебна зала до края на дните си, но по някакъв странен начин се чувствам уютно.
– Моля, представете се и кажете фамилното си име буква по буква за протокола.
– Натаниъл Сабич. С-А-Б-И-Ч.
– Същият Натаниъл Сабич, който свидетелства за обвинението?
– Да.
Една млада латиноамериканка от първия ред на съдебните заседатели се усмихва. Явно ме е харесала при първото ми свидетелстване.
– След като дадохте показания, сте присъствали на всички заседания по делото, нали?
– Да. Аз съм единственият роднина на баща ми и съдия И позволи да остана, за да го подкрепям.
– За да бъдем наясно, Нат, обсъждали ли сте доказателствата по делото или днешното си свидетелстване с баща си?
– Не. Е, той ми каза, че не го е извършил, и аз го уверих, че му вярвам, но иначе не сме обсъждали казаното от свидетелите или какво ще говоря аз.
Последните отговори, които леко се отклоняват от стандартната практика, са репетирани предварително с Марта. Тя се надяваше Бранд да възрази срещу думите ми, че съм казал на баща ми, че му вярвам, само за да наблегне на този факт пред съдебните заседатели, но Молто хваща ръката на колегата си малко преди той да скочи от стола. Според слуховете Молто също е бил луда глава на младини, но възрастта и отговорностите са поохладили кръвта му. Той знае, че съдебните заседатели са ме виждали всеки ден в залата и вече са си дали сметка на чия страна съм. Човекът на подсъдимата скамейка все пак е мой баща. На кого другиго да вярвам?
– Вие сте правоспособен адвокат, нали?
– Да.
– Значи разбирате последствията от това да сте под клетва.
– Разбира се.
– Нат, нека първо да ви попитам за случая „Джон Харнасън“. Обсъждали ли сте го някога с майка си?
– С майка ми ли?
– Присъствали ли сте, когато майка ви, сама или с баща ви, е говорила за случая?
Разказвам какво се случи на шейсетия рожден ден на татко, когато стана ясно, че мама е чела за случая „Харнасън“. След това Марта ме пита какво е купил баща ми вечерта преди смъртта на майка ми. Обяснявам, че от малък умирам за колбаси и сирене; че като всяка майка, мама обичаше да ме глези с любимите ми лакомства; че винаги изпращаше баща ми или мен за такива покупки, защото не обичаше да излиза от къщи и пазаруваше дори елементарни хранителни продукти по Интернет. После казвам на съдебните заседатели, че баща ми наистина винаги вземаше лекарствата на мама, качваше ги на горния етаж, когато отиваше да се преоблече, и много често ги подреждаше в аптечката. Чук, чук, чук. Баща ми обича да казва, че Санди работи като бижутер с малкото си чукче. Така прави и сега. Аз потвърждавам показанията на баща ми точка по точка.