35.
Томи, 24 юни 2009 г.
В първия момент се почувства безсилен, както когато осъзнаеш, че някоя водопроводна тръба в стената на жилището ти се е спукала или събеседникът ти от другия край на линията е получил удар, докато говорите по телефона. Внезапно осъзнаваш, че нищо не можеш да направиш. Нормалният живот спира изведнъж.
Когато прочете посланието на екрана, Томи почувства буря от емоции около себе си. Съдебните заседатели, които вече се бяха навели, за да виждат по-добре компютъра, станаха от местата си, за да се приближат. Няколко репортери също се приближиха до въображаемата линия, разделяща публиката от съдебния състав. Това на свой ред привлече част от зрителите също да се скупчат напред. Приставите хукнаха да ги спрат, крещейки на всички да се върнат назад. Едва след като чу ударите от чукчето, Томи забеляза, че съдия И, който беше слязъл да наблюдава демонстрацията, се бе върнал на съдийската катедра.
– Всички да седнат – заповяда съдията. – Всички да седнат.
Отново удари с чукчето по дървеното трупче и повтори заповедта. Всички се отдръпнаха освен сина на Ръсти, който стоеше смаян по средата на съдебната зала, сам и безполезен като гол манекен на празна витрина. Марта му посочи свидетелското място. Съдията удари отново с чукчето, призовавайки за ред.
– Тишина, моля, тишина! – Суматохата продължаваше и съдия И, който рядко се изнервяше, заудря по-силно. – Тишина, или ще накарам пристава да ви отстрани от залата. Тишина!
Като училищна стая с палави ученици, хората най-после се успокоиха.
– Така – продължи съдията. – Господин Сабич, най-напред искам да слезете и да прочетете какво пише на компютъра. За да се запише в протокола. Разбрахте ли?
Нат се върна при масата и с монотонен глас заописва какво вижда на монитора:
– Има коледна картичка с черна рамка и някакви черни духчета, като от Хелоуин. Отгоре пише: „Сезонни поздравления, 2008 година“, а отдолу има стихче.
Той прочете текста.
– Добре – каза съдията. – Добре. Сега, госпожо Стърн, как искате да продължим?
След като се посъветва с баща си, Марта предложи кратка почивка.
– Добра идея – съгласи се съдията. – Адвокатите на обвинението и защитата, моля, в кабинета ми.
Четиримата излязоха и последваха съдията до края на вътрешния коридор, разделящ съдебните зали от съдийските кабинети. Стърн едва ходеше и Томи и Джим избързаха напред. Бранд не спираше да мърмори:
– Това е номер, това е номер.
За делото съдия И използваше кабинета на Малкълм Марш, който беше в отпуск да чете лекции по съдебна практика в Австралия. Съдия Марш беше и добър цигулар. Беше си уредил да свири с филхармония по случай шейсет и петия си рожден ден и беше украсил кабинета си с грамофонни плочи и поставени в рамки партитури с автографи. Съдия И съблече тогата си и даде знак на адвокатите да седнат, макар че той остана прав зад бюрото на Марш.
– Така, някой ще ми обясни ли какво става?
След дълго мълчание Марта заговори:
– Ваша чест, изглежда, че някой е оставил честитката на компютъра на съдия Сабич, преди да бъде иззет от прокуратурата, и посланието навежда на мисълта, че авторът му е нагласил така нещата, че нашият клиент да бъде набеден за убийство.
– Глупости! – възкликна Бранд.
– Моля ви, Бранд – скастри го съдия И, като се закани с пръст, и Джим започна да се извинява.
– Това е безумие – повтори няколко пъти.
– Какво да правим? – попита съдията.
След кратко обмисляне Марта отговори:
– Мисля, че трябва да изследваме компютъра. Да накараме експертите на двете страни заедно да проведат необходимите диагностични тестове, без да променят данните, и да ни кажат кога честитката е оставена на компютъра и дали е станало законно или не.
– Добре – съгласи се И.
Планът му хареса. Баща и дъщеря Стърн щяха да извикат спешно двамата си компютърни експерти, а прокурорите да призоват Горветич. Бранд и Марта излязоха, за да проведат необходимите обаждания. Марта позвъни на своите хора по мобилния, но се оказа, че Бранд няма номера на Горветич у себе си, затова отиде да го търси в прокуратурата. Междувременно съдия И нареди на пристава да отпрати съдебните заседатели и адвокатите се споразумяха да изчакат в канторите си становището на експертите. Компютърът щеше да остане в залата под зоркото око на съдебната охрана.