– Кажи ми, ако Горветич се обади – заръча Томи на Бранд, преди да излезе.
Телефонът на Бранд иззвъня и той вдигна. Томи не успя да стигне до вратата.
– Горветич – каза Бранд зад гърба му.
Молто се обърна и колегата му даде знак да запази тишина. Томи наблюдаваше Джими. Тъмните очи на Бранд не помръдваха, лицето му бе застинало. Изглеждаше, сякаш е затаил дъх.
– Добре – каза след малко. – Разбирам.
Повтори тези думи няколко пъти. След малко остави слушалката и затвори очи.
– Какво е станало? – попита Молто.
– Приключили са първоначалното изследване.
– И какво?
– Обектът е бил създаден в деня преди смъртта на Барбара Сабич. – Джим замълча за секунда, за да си поеме дъх. – Истински е. – Изрита кошчето до бюрото си и боклуците се разхвърчаха. – Истински е, мамка му!
36.
Нат, 24 юни 2009 г.
След като съдия И освобождава адвокатите от кабинета си, с Марта, баща ми и Санди се връщаме в сградата „Ле Сюър“, в просторния кабинет на адвоката. Въпреки окаяния си вид Стърн едва сдържа въодушевлението си. Старият Санди обаче не изневерява на себе си. Лампичката на телефона му постоянно святка, репортерите се скъсват да го търсят, но той на всички казва, че засега защитата не коментира. След известно време се обажда на секретарката си и нарежда да не го свързва с никого.
– Всички задават един и същи въпрос – измърморва. – Дали очаквам Молто да снеме обвиненията.
– Ще го направи ли? – питам аз.
– От Томи може да се очаква всичко. А Бранд по-скоро ще го върже за стола му, отколкото да му позволи да се откаже.
– Молто няма да се предаде – казва Марта. – Когато се видят натясно, ще изфабрикуват някоя безумна теория как Ръсти сам е качил честитката на компютъра си.
– Ръсти не е пипал компютъра от малко преди обявяването на обвиненията – отбелязва Стърн.
Поглежда баща ми, който седи свит на едно кресло, слуша, но не казва нищо. През последния час и половина той изглежда най-шокиран и мълчалив от всички. На курса по психология, който посещавах преди години, ходихме на практика в една клиника, където имаше няколко пациенти, претърпели лоботомия през петдесетте години. След отстраняването на част от главния мозък очите им изглеждаха леко хлътнали в главата. Такъв вид има баща ми сега.
– Всяка теория от този сорт би ги поставила в неловко положение – изтъква Стърн.
– Само предполагам – казва Марта. – Репортерите вече приемат, че я е оставила Барбара.
– Кой друг би могъл? – съгласява се Санди.
През последните деветдесет минути аз си задавам само един въпрос. Отдавна съм се отказал да се опитвам да разбера родителите си – и баща ми, и майка ми. Как са се отнасяли един към друг, или в онази част от живота си, която никога не се е докосвала до моята, е нещо, което едва ли някога ще си обясня. Все едно да се опитваш да разбереш кои в действителност са актьорите извън ролите, които играят на сцената. Кое е част от сценария? Кое е преструвка? Ана твърди, че и нейните отношения с майка ѝ са същите.
Ала най-жестокото, което осъзнавам, когато се запитам дали е възможно майка ми да се е самоубила и да е нагласила нещата така, че обвиненията да паднат върху баща ми, е фактът, че това ми звучи напълно вероятно. Гневът на майка ми можеше да бъде смъртоносен и я променяше до неузнаваемост.
Всички части на пъзела се подреждат. Ето защо по шишенцето с фенелзина има само отпечатъци на баща ми. Ето защо го е изпратила за вино и сирене. Ето защо файловете от справката в Интернет за фенелзина не са били изтрити от компютъра му.
– Аз мисля… – започва Санди, но спира за момент, за да се изкашля, – мисля, че така уликите са много по-тежки. Разбира се, така се намесва и случаят „Харнасън“, за който Барбара е знаела доста.
– Уликите са тежки, ако бъдат открити – измърморва баща ми.
– Постави се на мястото на Томи Молто – настоява Стърн. – Мислиш ли, че при общото ви минало той ще отмине безучастно смъртта на втора жена, интимно свързана с теб? Барбара със сигурност е знаела, че Молто е твой заклет враг.
Татко поклаща глава. За разлика от адвокатите тази теория не му харесва.
– Защо не се е подписала лично? – пита той.
– Защото е очевидно.
– Освен това, ако е смятала да ме натопи, защо ме отървава по този начин?
Санди ме поглежда в този момент, не за да види реакцията ми, а като демонстрация.
– Като отново те поставя на подсъдимата скамейка, Ръсти, тя те наказва за изневерите. Но ако те изпрати в затвора до края на живота ти, би било твърде брутално, особено имайки предвид Нат.