Баща ми се замисля. Мисълта му очевидно тече по-бавно от обичайното.
– Това е номер – заявява след малко. – Ако го е направила Барбара, това е номер. Сигурно е нещо като невидимото мастило. Ако му се доверим като доказателство, със сигурност ще излезе нещо, което не сме очаквали…
– Е, Матеус и Ризард – казва Санди, който упорито нарича компютърните експерти Ханс и Франц с истинските им имена – би трябвало да разберат.
– Със сигурност не са по-добри от нея – упорства баща ми.
Татко винаги успокояваше мама, като я обсипваше с комплименти. За готвенето ѝ. За външния ѝ вид. Мисля, че в повечето случаи е бил искрен, макар че може би не му е било приятно постоянно да я хвали. В едно нещо обаче винаги е бил абсолютно уверен. „Барбара Бърнстийн е най-умният човек, когото познавам“ – обичаше да казва. Сега е сигурен, че тя ще надхитри всички специалисти, наети от съда. Всичко това би ме трогнало, ако не означаваше, че не е действала толкова добронамерено, колкото се опитва да изкара Стърн. Татко твърди, че тя не е искала просто да го сплаши. Тя си играе със съдбата му дори сега, от гроба.
След десетина минути секретарката на Санди обявява, че Ханс го търси по телефона. Експертите са приключили с анализа на компютъра и дори Горветич е съгласен, че честитката е оригинална. Оставена е следобеда преди смъртта на майка ми, само няколко минути преди с Ана да отидем вкъщи. Стърн информира съдията и той издава заповед адвокатите и прокурорите да се явят в съда, за да могат компютърните специалисти да докладват. Четиримата влизаме в гаража и се натъпкваме в кадилака на Санди за краткото пътуване.
– Кофти ден за Томи – отбелязва Марта. – Иска ми се да бях там, за да видя физиономията му, когато е чул от Горветич, че честитката е истинска.
И четиримата вече сме приели, че това ще бъде крайното заключение. Всички знаем, че татко няма достатъчно компютърни познания, за да изпълни този номер.
Когато влизаме, съдебната зала е като стая в изоставена къща. Всеки ден в продължение на седмици тук не можеше да се разминеш, но засега явно нито репортерите, нито любителите на съдебни дела, които се шляят по коридорите в търсене на безплатни забавления, са научили новината. Марта и Санди отиват да поговорят с Ханс и Франц, но влизането на съдия И ги прекъсва.
Професор Горветич е около метър и шейсет, с бели кичури, стърчащи от различни места по главата му, проскубана козя брадица и шкембе, твърде голямо, за да се побере в евтиното му спортно яке. Дошъл е по кецове, което отдавам на краткото време, което е имал, за да се приготви. Ханс и Франц също са неофициални. Матеус е по-възрастен и по-висок, но и двамата са стройни, атлетични и стилни, с развлечени ризи, маркови дънки и коси, стърчащи като бодли на таралеж. Адвокатите са се споразумели Горветич да представи становището пред съдията – все пак то е в ущърб на неговия клиент. Той застава до компютъра в средата на залата.
Честитката, обяснява компютърният експерт, е стандартен графичен файл, чието отваряне е асоциирано с настъпването на новата 2009 година. Това обяснява защо никой не е видял картичката – всички анализи на компютъра от страна на обвинението и защитата бяха проведени в началото на декември 2008 година.
Фактът, че посланието е трябвало да се отвори по време на новогодишните празници, е красноречив за мен, защото вкъщи този период винаги е бил странен. Мама беше еврейка и палеше свещи за Ханука, но това бе по-скоро акт на самосъхранение. Тя никога не е обичала религиозните празници, но най-много от всички мразеше Коледа. За татко пък Коледа беше един от малкото светли моменти в годината и винаги я чакаше с нетърпение. Може би най-лошото от гледна точка на майка ми бе фактът, че сърбите празнуват Коледа на 7 януари, което в нейните очи проточваше тези празници непоносимо дълго. Особено мразеше традиционната коледна вечеря, на която лудите сръбски братовчеди на баща ми редовно ни канеха, защото винаги приготвяха печено прасенце, вечерята често се падаше в дни, когато трябваше да ходя на училище, и накрая всички се напиваха със сливова ракия. Обикновено с татко си проговаряха отново чак през февруари.
– Анализирахме файловете от регистъра на компютъра и най-вече pst-файла, който съдържа календарните обекти – обяснява Горветич. – Датата на създаване на определен обект се съдържа в самия обект. Pst-файлът показва също дата, която отразява последното използване на календарната програма, дори само да е била стартирана. Въпросният обект има записана дата на създаване 28 септември 2008 година, в 17 часа и 37 минути. Затова на този етап мога да твърдя, че обектът е оригинален. За съжаление понеже файлът е бил отварян в съда тази сутрин, срещу което, ако знаех, бих се противопоставил, сега pst-файлът носи днешна дата. Ние обаче проверихме записките си и прегледахме резервните копия на файловете от твърдия диск и се оказва, че датата в pst-файла е била 30 октомври 2008 година, тоест няколко дни преди изземването на компютъра. Както споменах при показанията си, в регистъра има остатъчни файлове от използването на заличаващ софтуер, но те бяха идентифицирани при анализа на резервните копия от харддиска през декември.