Томи Молто се изправя:
– Господин съдия, може ли да попитам нещо?
Съдия И му махва.
– Възможно ли е някой да е използвал компютъра след октомври, да е върнал часовника назад и тогава да е добавил честитката?
Бранд явно знае, че това е невъзможно, и поглежда мрачно шефа си. Ханс и Франц също поклащат глави. Горветич обяснява:
– Програмата не работи така. За да се води правилна календарна статистика, часовникът не може да се връща назад в рамките на програмата.
Съдия И почуква с молива си по катедрата.
– Господин Молто – пита след малко, – какво ще правите?
Томи се изправя.
– Ваша чест, ако разрешите, бихме искали да помислим до утре.
– Добре – приема съдията. – Утре в девет за съвещание. Съдебните заседатели да бъдат готови.
И удря с чукчето.
Изправям се и изчаквам баща ми, за да излезем заедно. Въпреки че утре вероятно ще излезе на свобода, татко, вечната загадка за мен, не изглежда щастлив.
37.
Томи, 25 юни 2009 г.
„Естой ембарасада.“ Докато се качва към кабинета си от подземния гараж в четвъртък сутринта, тези думи и гордият тон, с който жена му ги беше изрекла, още звучат в ушите на Томи. „Естой ембарасада. Бременна съм“ – това му каза Доминга вчера, след като той излезе от кабинета на Бранд и вдигна телефона. Циклите ѝ често варираха и двамата с Томи бяха правили многократни опити в желанието си Томазо да не остане единственото им дете. Но като че ли все не се получаваше. Това не правеше Томи нещастен. Той вече бе постигнал невъобразимо щастие. Но сега тя беше ембарасада, от шест седмици носеше нов живот в себе си.
За него това беше доказателството, че има Бог. Някой би нарекъл чисто съвпадение факта, че той бе узнал за бременността на жена си в момента, когато научи, че дългото преследване на Ръсти Сабич отново се е провалило. Но имаше ли логика нещата просто да съвпадат така, радостните събития да идват точно навреме, за да уталожат мъката?
Вчера се прибра рано, сравнително спокоен, и отпразнува случая в компанията на съпругата и сина си, докато дойде време да си лягат. После се събуди около три часа и започна да размишлява. Седнал в тъмната къща, която скоро може би щеше да им отеснее, го връхлетяха нови съмнения, на които не беше обръщал внимание, докато перспективата за ново бебе оставаше неясна. Редно ли бе мъж на неговата възраст да има друго дете (момиче, надяваше се заради Доминга), което вероятно ще погребе баща си още ненавършило двайсет? Томи не знаеше. Той обичаше жена си, беше безумно влюбен в нея и всичко останало следваше естествено, неизбежно, дори ако животът му по нищо не приличаше на онова, което бе очаквал близо шейсет години по-рано. Какво друго оставаше, освен да следва сърцето си и да приеме онова, което предстои?
По отношение на Ръсти също смяташе, че е постъпил правилно. След близо едно денонощие на размишления Томи си даваше сметка, че прекъсването на делото сега щеше да бъде удобно за всички. Прокурорите бяха заблудени от жертвата. Никой не можеше да ги обвинява. Ръсти щеше да излезе на свобода, но причина за преживяното нямаше да бъде злонамереността на Томи, а бъркотията, която бе създал в собствената си къща. Ако се замислиш сериозно, Сабич би трябвало да е този, който трябваше да се извини. Не че някой го очакваше от него.
Проблемът беше Бранд, който започна да крои планове още щом излязоха от съда. Твърдеше, че дори честитката да е оригинална, нищо не доказва, че този, който я е създал в края на септември, не е Ръсти. Все пак беше на неговия компютър. Той бил планирал да убие Барбара, надявайки се, че смъртта ѝ ще се припише на естествени причини, но ако все пак го разкриели, бил подготвил и резервната версия за самоубийството.
Имайки предвид фактите, Джими можеше и да излезе прав. В крайна сметка, кой се самоубива, за да натопи другиго? Томи обаче от самото начало му беше обяснил нещо: Ръсти Сабич бе твърде умен и прекалено много се боеше от Молто, за да убие жена си, освен по начин, който на практика изключваше възможността да бъде осъден. Дори съдията да беше измислил целия този план, аргументите бяха в негова полза. Възможно ли бе да е оставил честитката, а да е забравил отпечатъците си върху шишенцето с фенелзин и остатъчните файлове от справката в Интернет? Томи и Бранд нямаха шанс. Ако се опитаха да обяснят новите доказателства, трябваше да надстроят още един етаж върху теорията си, при положение че вече бяха показали цялата ѝ конструкция на съдебните заседатели. Разбира се, ако можеха да докажат, че Ръсти вече се е измъкнал безнаказано от убийството на друга жена, съдът можеше и да повярва, че е способен на такъв сложен план за второ престъпление. Бейзъл И обаче нямаше да промени първоначалното си решение. Колкото до доказаните факти, Барбара, а не Ръсти беше компютърният специалист в семейството и спокойно би могла да остави поздравителната картичка през септември.