Извиква надутия дребосък Горветич да обоснове новото си заключение. Още преди професорът да свърши, Марта изважда мобилния си телефон и хуква навън да се обади на Ханс и Франц.
Търпението на съдия И очевидно се изчерпва. Започна да почуква с молива си още на средата на лекцията на Горветич.
– Хора, какво става тук? – възкликва накрая съдията. – Сабич младши трябва да свидетелства. Оставили сме съдебните заседатели да чакат на повикване. Това съдебно дело ли е, или какво?
– Ваша чест – казва Стърн. – Надявах се прокуратурата да оттегли обвиненията днес. Не мога да повярвам, че това се случва. Мога ли да попитам дали ще представят веществени доказателства в подкрепа на новата си теория за честитката?
– И още как – отговаря Бранд. – Това беше измама към съда.
Стърн тъжно поклаща глава:
– Защитата очевидно не може да продължи, докато не извършим собствено разследване, ваша чест.
Всички отиваме в кантората на Санди, за да изчакаме становището на Ханс и Франц, които разполагат със собствено копие от харддиска на баща ми. Междувременно се обаждам на Ана, за да ѝ кажа какво се случва. Тя през цялото време беше сигурна, че когато играта загрубее, Томи Молто ще прибегне до измама, и ето че подозренията ѝ се потвърждават.
– Вълкът кожата си мени, но не и нрава – казва ми по телефона.
Снощи тя също като Марта изказа предположението, че Молто ще измисли някаква нова теория, за да избегне прекратяване на делото.
След час Ханс и Франц се появяват в кантората издокарани по почти същия начин като вчера – с дизайнерски дънки и намазани с гел коси. Изглежда, че киснат по цяла нощ в клубовете, и сега имат вид, сякаш Марта ги е вдигнала от леглото.
– Дори спрелият часовник показва точно време два пъти дневно – казва Ханс, по-високият от двамата. – Горветич е прав.
– Картичката я няма на копието? – пита Марта.
Тя е свалила обувките си с високи токчета, вдигнала е босите си крака върху една от масичките в кабинета на баща си и едва не пада на земята. Аз изстенвам високо. Писна ми вече от тази неизвестност. Последен реагира баща ми, който се изхилва пронизително.
– Типично за Барбара – заявява той. Притиска носа си с пръсти и удивено поклаща глава. Идеята изглежда странна, но въпреки това осъзнавам, че може би има право. – Измислила е начин да направи номера така, че файлът да не излезе на копието.
– Възможно ли е това? – обръща се Марта към експертите. – Има ли начин да е използвала нещо като невидимо мастило, та картичката да не се запише на копието?
Ханс поклаща глава, но поглежда колегата си за потвърждение. Франц също енергично поклаща глава.
– Невъзможно – заявява той. – Този софтуер, „Евидънс туул кит“, е като швейцарски часовник. Има строг стандарт. Прави точно копие. Използван е хиляди пъти в хиляди случаи и нито веднъж не е дал дефект.
– Не познавате Барбара – измърморва баща ми.
– Господин съдия, и аз съм бил женен. Понякога и на мен ми се струва, че бившата ми жена владее свръхсила, особено когато иска да ми измъкне допълнителни пари. Още преди да е изхарчила предишния чек, тича в съда да иска още.
– Не познавате Барбара – повтаря баща ми.
– Господин съдия, изслушайте ме – настоява Франц. – За да го направи, трябва да е знаела с коя точно програма ще направим копията…
– Нали казахте, че има строг стандарт.
– Използва се в шейсет процента от пазара. Но не сто. Освен това е трябвало да проникне в алгоритмите. И да напише цяла програма, противодействаща на софтуера, която да се включва при стартиране и да не се запише на копието, нито на твърдия диск, който изследвахме вчера. Може да съберете всички компютърни гении от Силициевата долина и пак няма да се справят. Това е невъзможно.
Баща ми се вглежда във Франц с този замаян, безизразен поглед, който наблюдавам толкова често тия дни.
– Как тогава е била добавена картичката? – намесва се Марта.
Франц поглежда Ханс, който свива рамене:
– Трябва да е станало, докато компютърът е бил в кабинета на другия съдия.
– Съдия Мейсън? Защо? Защо не след това?
– Защото компютърът беше запечатан и херметично опакован до вчера. Видяхте го. Горветич дори ни накара да погледнем печатите, за да потвърдим, че са оригиналните. С него и Матеус лично ги свалихме в съдебната зала и свързахме компютъра към монитора.
– Не са ли могли да свалят опаковката и печатите и после пак да ги сложат?
Ханс и Франц се опитват да обяснят, че това няма как да стане, защото на печата се появява надпис „Нарушен“, когато го отлепиш. Санди ги прекъсва: