– Прокурорите обикновено не подправят доказателства в полза на тезата за невинност на обвиняемия. Ако картичката е фалшива, няма да постигнем много, ако се опитаме да убедим съдебните заседатели или съдията, че е подхвърлена от обвинението. Или трябва да използваме теорията на Ръсти, че това е дело на Барбара, или да намерим друго обяснение защо картичката не се е записала на копията, ако вече е била на харддиска.
– Това е невъзможно – убедено заявява Ханс.
– В такъв случай да видим дали ще можем да оборим онова, което прокурорите най-вероятно ще кажат.
През последните два дни Стърн започна да се подпира с бастун. С него се придвижва доста по-тромаво, отколкото в съдебната зала. Сега се дотътря до бюрото си и вдига телефона.
– На кого се обаждаш, татко? – пита Марта.
– На Джордж.
Джордж Мейсън, все още изпълняващ длъжността председател на апелативния съдия, в момента отсъства, но се обажда след двайсет минути. В началото явно разпитва Стърн за здравето му, защото Санди все повтаря: „да, всичко е според плана“ и „по-добре от очакваното“. След малко адвокатът пита дали може да включи телефона на високоговорител, за да могат всички от екипа да участват в разговора. Може би не трябва да слушам, но и през ум не ми минава да изляза. Аз съм един от малкото хора, заедно с Ана и татко, които са използвали компютъра, докато беше в кабинета на съдия Мейсън.
– Вече говорих с Томи Молто – казва съдията. – Както си спомняш, Санди, когато получихме компютъра, уговорката беше никой да няма достъп до него и аз да водя дневник за файловете, които се отварят. Том ме помоли да му дам копие и аз му го изпратих. Мога да пратя и на вас.
– Да, ако обичаш.
Мейсън и Стърн решават, че ще е по-смислено да разговарят, след като прегледаме дневника. Докато чакаме да се получи по имейла, Стърн и Марта питат компютърните ни специалисти как би могла да се запише коледната картичка на компютъра. Ханс и Франц вече обсъждаха този въпрос, обстрелвайки ни с неразбираеми компютърни термини, и, общо взето, са съгласни с Горветич, че за целта трябва да е използвана програмата „Офис спай“, която след това е била заличена.
– Колко време е било необходимо за това? – пита Стърн. – Да се инсталира програмата, да се добави обектът, после софтуерът да се изтрие и да се заличи от регистъра?
– Един час – отговаря Ханс, като поглежда колегата си.
– Е, аз може би ще успея да го свърша за четирийсет и пет минути, ако се упражнявам преди това – казва Франц. – Примерно, ако имам „Офис спай“ и обекта на флаш устройство, за да спестя малко време. И ако съм правил същата операция с друг компютър и знам къде точно да гледам, за да залича следите с „Евидънс Ирейзър“. Но неспециалист? Сигурно ще загуби два пъти повече време. Най-малко.
– Най-малко – повтаря Ханс. – По-скоро ще му отнеме няколко часа.
Когато най-накрая получаваме дневника, виждаме, че компютърът е използван общо четири пъти. Баща ми е ходил в кабинета на Джордж на 12 ноември, седмица след изборите. Това се оказа твърде унизително за татко и той се зарече повече да не го прави. Джордж е присъствал лично. Татко е стоял общо двайсет и три минути. Прехвърлил е четири файла на флаш памет – три съдебни становища и доклад от един от стажантите му – и е отворил календара, за да запише останалите си ангажименти до края на годината.
Аз съм ходил една седмица по-късно за още три становища и съм се върнал на следващия ден за четвърто, което не бях разбрал, че трябва да взема. И в двата случая съм използвал компютъра в присъствието на Райли, стажантка на Мейсън. Стоял съм двайсет и две минути първия път и шест минути втория.
Накрая, точно преди Деня на благодарността, компютърът е ползван от Ана, която трябваше да ме замести в последната минути. Баща ми спешно трябваше да види една по-ранна чернова на някакво становище, по което работеше вкъщи. Когато беше в по-оптимистично настроение, правеше планове за 2009 година и искаше да запише няколко ангажимента в календара си. Сутринта ме бяха извикали да водя няколко урока в гимназията и не исках да отказвам, но това щеше да продължи поне две седмици. По-рано Ана бе предложила да изпълнява поръчките на баща ми, защото така и така работеше в Сентър Сити, и съдия Мейсън я одобри с ентусиазъм. Според дневника тя е работила на компютъра около час, защото са ѝ се обадили от кантората и през повечето време е говорила по телефона.
– Райли през цялото време ли е била при нея? – пита Санди, когато отново се свързва със съдия Мейсън.
Мейсън извиква Райли Морган. Тя познава Ана от две години, защото началото на стажа ѝ се засече с края на нейния. Райли си спомня нещата почти по същия начин, по който Ана ми ги разказа тогава. Питър Бърглан, един от най-капризните негодници в кантората, ѝ се обадил по мобилния и на практика я накарал да участва в съвещание по телефона. Райли казва, че Ана станала от компютъра и седнала в другия край на стаята. Райли излязла, защото очевидно обсъждали поверителна информация, която не било редно да чува, но през следващите четирийсет минути на няколко пъти надникнала в кабинета, за да види дали Ана е свършила. Всеки път Ана седяла на стола далеч от компютъра. Накрая тя се показала, за да съобщи на Райли, че е свършила, и в нейно присъствие се върнала на компютъра, за да довърши прехвърлянето на файловете и да запише ангажиментите на татко в календара. В дневника на Мейсън е записано, че календарът е бил отворен за последно тогава.