– Това ли е всичко? – пита Джордж, след като Райли си тръгва.
Санди му благодари и затваря. В кабинета настъпва мълчание.
– Какво ще каже Молто? – измърморва Санди след малко. – Изглежда невъзможно някой да е бърникал в компютъра.
– Един час – измърморва Марта. Има предвид Ана.
– Един час не е достатъчно – казва Санди. – Ръсти или дори синът му биха могли да предвидят как ще се развие защитата, но Ана едва ли. В краен случай можем да изискаме информация за телефонните ѝ разговори и да разпитаме Питър Бърглан.
И аз мисля като него. Татко не разбира достатъчно от компютри дори за да пробва този трик. Аз също, честно да си призная, пък и знам, че не съм го направил. Ана, както казва Стърн, няма причина да рискува кариерата си. Никой от тримата не изглежда подходящ виновник.
Стърн накланя главата си към баща ми:
– Ръсти, ти имаше ли ключове от съда?
– Само за моя кабинет.
– Още ли са у теб?
– Никой не ми ги е искал.
– Ходил ли си там в извънработно време?
– Преди или след като си взех отпуск?
– След.
– Никога.
– А преди?
– Веднъж или два пъти, защото бях забравил да взема нещо, което ми трябваше за уикенда. Беше доста мъчително, да си призная. Имаше само един нощен пазач. Трябваше дълго да удрям по вратата, докато ме чуе. Единия път висях навън двайсет минути.
– В чий кабинет беше компютърът?
– На Джордж.
– Като изпълняващ длъжността главен съдия беше ли се преместил в твоя кабинет?
– Още не е, доколкото знам.
– Ами нощният пазач? Той дали е имал ключове за всички кабинети?
Татко се замисля за момент.
– Ами, имаше доста дебела връзка ключове. Дрънченето се чуваше отдалече. Освен това е имало случаи някой да се заключи пред кабинета си и да извика охраната, за да го пусне вътре. Но дали нощният пазач е имал ключ? Не знам.
– Такава ще бъде тяхната теза – намесва се Марта. – Нали? Съучастие от вътрешен човек. Може би Ръсти е довел компютърен спец посред нощ.
– Говорете с нощния пазач – предлага баща ми.
– Обзалагам се, че Томи вече говори с него – казва Марта. – Знаеш какво ще стане сега, Ръсти. Или ще обвинят пазача, че е най-добрият ти приятел, или ще намерят престъпление, за което не е казал, когато е кандидатствал за работа, и ще го заплашат със съдебно преследване, ако не признае, че те е пуснал при компютъра. Или ще намерят кога редовният пазач е бил в отпуск и Джим Бранд ще накара заместника да каже: „Е, не си спомням кой съдия, но един от тях идва една нощ.“ Ще сглобят цялата история.
– Рее ипса локвитур – измърморва Санди. „фактите говорят сами.“ – Никой друг освен Ръсти няма мотив да го направи. През ноември никой друг не би могъл да знае какви улики ще излязат или каква теза ще представи защитата. Дори още не сме разкрили всичко.
– Теорията е слаба – изтъква Марта. – Освен това ще се получи дело в делото. Всички тези свидетели… Съдия Мейсън и Райли. Нощният пазач. Нат и Ана. Отново Ръсти. Прокурорите трябва да се радват, ако накрая съдебните заседатели изобщо си спомнят за какво е делото.
Санди седи замислено. Неволно вдига ръка и опипва обрива си. Изглежда, че още го боли.
Всичко това е вярно – казва след малко. – Но не трябва да се успокояваме. Нещата все още не вървят добре за защитата.
След като чуваме тази оценка, всички поглеждаме баща ми, за да видим как ще реагира на това. Отпуснат на едно кресло, изтощен и блед от безсъние, той отдавна не следи разговора и сега се сепва, когато усеща, че цялото ни внимание е насочено към него. Усмихва ми се леко, малко глуповато, сетне свежда очи към ръцете си, събрани в скута му.
В 16:00 съдия И ни извиква при себе си. Иска да разбере какво става, за да може да насрочи следващото заседание. Няколко репортери са чули за тази среща и той се съгласява да я проведем открито. Няколко прокурори също са дошли от отсрещната сграда, за да се насладят на този, както очакват, приятен момент. Сядам на първата редица, само на няколко стъпки зад баща ми. Той седи, превит на две като смачкана празна чанта.