Бейзъл И е кратък:
– Какво става?
Стърн се приближава към подиума. За първи път се появява в съда с бастуна си.
– Ваша чест, експертите ни изследваха копието, направено през ноември, и са съгласни, че обектът го няма там. Ще им трябват поне двайсет и четири часа, за да разберат защо.
Бранд се изправя, за да отговори от името на обвинението:
– „Защо“? – повтаря със саркастичен тон. – С цялото ми уважение към господин Стърн, отговорът е очевиден. Това е опит за измама. Всичко е ясно. Този обект е бил записан на компютъра на съдия Сабич след конфискуването му през ноември и преди да бъде върнат на съхранение в прокуратурата по ваша заповед, ваша чест. Няма друго обяснение.
– Съдия И – отговаря Стърн, – нещата изобщо не са толкова ясни, колкото му се иска на господин Бранд. Нито съдия Сабич, нито пълномощниците му са имали достъп до машината за повече от петдесет и осем минути. Според нашите експерти такъв вид манипулация не би могла да се извърши за толкова кратко време дори от професионалисти, каквито тези хора не са.
– Това не е толкова сигурно, господин съдия. Ще трябва да го проверим – настоява Бранд.
По предпазливия му тон проличава, че Горветич му е дал оценка за по-дълго време на манипулацията, отколкото тази на Ханс и Франц. Прокурорите имат нужда от друга теория, но се оказва, че вече имат такава, точно както предполагаше Стърн.
– Освен това, ваша чест, подозираме, че съдия Сабич не е върнал ключовете си от сградата на съда – добавя Бранд.
– Съдия Сабич никога не имал ключове от кабинета на съдия Мейсън, където се е съхранявал компютърът – възразява Санди.
– Да не би да твърдите, че съдия Сабич никога не е влизал в съда в извънработно време? Или че не е познавал служители от охраната, които са имали ключове за всички кабинети?
Съдия И слуша тази размяна на реплики, като поглажда устните си с ръка. Моливът започва да играе между пръстите му. Той е като барометър за настроението му, като опашка на куче, но за разлика от нея показва кога не е доволен.
– Ваша чест – казва Стърн, – прокуратурата много бързо обвинява съдия Сабич, но без никакви доказателства.
– Кой друг би имал полза от тази манипулация? – пита Бранд.
– Господин съдия, признавам, че ми хрумна как преди двайсет години господин Молто призна и беше наказан дисциплинарно за това, че умишлено е манипулирал веществени доказателства.
Това е един от онези моменти в съда, когато губя всякаква представа какво става около мен. Санди не беше споменал нищо за това в кантората. Думите му карат Бранд да избухне. Той без друго е сприхав, но сега почервенява, вените на челото му изскачат, изправя се пред подиума и започва да крещи. При масата на обвинението Томи Молто също скача на крака.
– Господин съдия – изкрещява, но гласът му е заглушен от истерията на Бранд.
„Позор“ и „възмутително“ са двете думи, които се чуват многократно от устата на по-младия прокурор. Той извръща глава, за да изстреля няколко обидни думи към Стърн, сетне пак се обръща към съдията и продължава да крещи.
На съдия И накрая му писва.
– Стига, стига, стига! Достатъчно. Млъкнете всички! Седнете, моля. Седнете. – Изчаква няколко секунди, докато страстите се уталожат. – Вече дадох заповед да не се изнася нищо от делото преди двайсет години. Тогава си е за тогава. Това е едно. Второ, това дело е за убийството на госпожа Сабич, а не дали някой е манипулирал компютъра на съдията. Нека да ви кажа, дами и господа, какво мисля. Смятам, че нищо от тези неща не трябва да се допуска като доказателство. Ключове, шпионски софтуери и оценки колко часа са били нужни, за да се направи едно или друго нещо? Ще кажа на съдебните заседатели да не вземат предвид посланието, което се появи на екрана. И ще приключим това дело. Господин Сабич младши отново ще седне на свидетелското място утре сутринта. Мисля, че така ще е най-добре.
Бранд се изправя:
– Господин съдия. Господин съдия, моля да ме изслушате.
Бейзъл И му позволява да се приближи до подиума. Молто хваща Бранд за ръкава и му прошепва нещо. Сигурно да се успокои. Бранд заговаря доста по-спокойно:
– Господин съдия, разбирам, че съдът не е очаквал това развитие на нещата, но ви моля да помислите върху това, ваша чест. Помислете колко онеправдана е прокуратурата в случая. Защитата ще има възможност да твърди, че госпожа Сабич се е самоубила. Ще твърдят, че е ровила в компютъра на съпруга си. Дори ще намекнат, че се е опитала да го натопи. Ще кажат всичко това и тогава съдебните заседатели ще си спомнят за посланието, а в същото време доказателствата, че цялата тази теория е измислена, не се допускат в залата. Господин съдия, не можете да ни откажете тази възможност.