Съдия И отново потърква устните си. Дори аз разбирам логиката на Бранд.
– Господин съдия, ще го докажем бързо. Само няколко свидетели – настоява той.
Стърн, който никога не пропуска удобен случай, отговаря от стола си:
– Няколко свидетели за обвинението може би, но защитата ще бъде принудена да оспори тези твърдения. На практика ще се стигне до дело по непредявени обвинения за възпрепятстване на правосъдието.
– Какво ще кажете за това предложение? – обръща се съдия И към Бранд. – Предявявате обвинения срещу съдия Сабич за възпрепятстване на правосъдието. Ще подготвите процеса за по-късно.
Бейзъл И очевидно няма търпение да се прибере вкъщи и да прехвърли топката на някой друг.
– Господин съдия – възразява Бранд, – това би означавало да водим делото с вързани ръце.
– Добре – склонява съдията. – Ще си помисля до сутринта. Утре Сабич младши ще дава показания. След това ще обсъждаме другите доказателства. Но искам утре да гледаме това дело. Още не се знае кой какво доказва. Но ще имаме показания. Ясно ли е?
Всички адвокати кимват. Съдията удря с чукчето. Това е краят на днешните разисквания.
39.
Томи, 25 юни 2009 г.
Проблемът на Томи, ако можем да го наречем така, беше в прекалената му чувствителност. Колкото повече остаряваше, толкова повече си даваше сметка, че почти всеки човек си има слабо място. С времето понасяше по-леко обичайните нападки – жлъчни статии във вестниците, адвокати с остър език или граждански организации, обвиняващи го за всеки корумпиран полицай. Но все пак… Той също беше раним. И когато проникнеше през бронята на душата му, копието се забиваше твърде надълбоко.
Когато Стърн се изправи пред съдия и напомни на всички в залата, че Молто е признал за манипулиране на улики при първия процес срещу Ръсти, сърцето на прокурора почти спря. Признанията на Томи не бяха тайна за никого. Хората, които бяха в съдебните среди, знаеха за тях. Но всички разбираха, че е бил принуден да направи признания, за да си получи работата, и информацията не беше стигнала до пресата. И понеже журналистите тиражираха неща, които са писали преди, никъде в честите репортажи от сегашното дело срещу Ръсти медиите не споменаваха, че прокурорът е признал за някакви нередности. Томи бе работил цял живот в полза на обществото и справедливостта и не искаше да го запомнят като човек, който дори само веднъж е прекрачил границата. Първото, за което започна да си мисли, за да се успокои, бе Доминга. Той никога не беше говорил за това с жена си.
Веднага щом съдия И удари с чукчето за закриване на заседанието, около Томи се скупчиха репортери.
– Това е стара история – каза той – и съдия И току-що постанови, че няма нищо общо с настоящото дело. Не мога да коментирам, докато случаят не бъде приключен.
Наложи се да повтори тези думи няколко пъти и когато хиените се разотидоха да подготвят писанията си, помоли стажантката и Рори да закарат количката с уликите в отсрещната сграда. След това даде на Бранд знак да го последва в ъгъла на празното отделение за съдебните заседатели, където можеха да седнат и да поговорят. Не искаше да излиза на улицата сега, защото камерите дебнеха и репортерите щяха го нападнат, да завират микрофони пред устата му, за да го запишат как отрича, че е нарушил правилата при първия процес срещу Ръсти. Санди Стърн, който се приготвяше да си тръгва, го погледна, после закуцука с бастуна си към тях. Когато адвокатът се приближи на няколко крачки, Томи поклати глава:
– Спести ми глупостите.
– Том, изплъзна ми се, без да искам.
– Майната ти, Санди. И двамата знаем, че го направи нарочно.
За трийсет и няколко години като прокурор Томи бе говорил така на адвокат само няколко пъти. Стърн вдигна ръце, но Томи продължи да клати глава.
Когато Стърн се обърна да си ходи, Бранд изкрещя след него:
– Колкото и за велик да се мислиш, винаги ще си останеш нищожество!
Томи го дръпна за ръкава.
– Червеите на дъното на океана не са толкова долни – изсъска помощникът.
При все това на Стърн не можеше да му се отрече едно – той винаги измисляше нещо, за да спаси клиента си. Не искаше съдебните заседатели да прочетат в сутрешните вестници, че коледната картичка на компютъра на Ръсти е фалшива. Затова подхвърли на репортерите друга сензация: МОЛТО ПРИЗНАВА НАРУШЕНИЯ. Нищо чудно половината съдебни заседатели да решат, че картичката е била подхвърлена от прокуратурата.