– Не мога да повярвам – изстрелва тя.
Обяснявам ѝ, доколкото мога. После влизаме хванати под ръка в залата и тръгваме към предната скамейка, която все още е запазена за малобройните близки на баща ми. Съдия И ме поглежда за момент и на устните му се появява лека окуражителна усмивка. Сетне свежда очи към отворената книга пред себе си, съдържаща задължителните въпроси, които съдията трябва да зададе на обвиняемия при признаване на вина. Макар и с обичайния си силен акцент, Бейзъл И успява да прочете печатния текст без граматическите грешки, които прави, когато говори.
– Значи, съдия Сабич, вие се признавате за виновен по това обвинение, защото реално имате вина за споменатото нарушение.
– Да, ваша чест.
– Добре, господа прокурори. Моля изложете същността на нарушението.
Заговаря Джим Бранд. Той описва всички технически подробности, свързани с компютрите, как „обектът“, който сега е на харддиска на компютъра му, го няма на копията от началото на ноември 2008. Добавя, че нощният пазач на съда Алтъни Потс е готов да свидетелства, че една нощ през есента видял баща ми в сградата и той като че ли забързал, когато го забелязал.
– Хубаво – казва съдията и пак поглежда книгата. – Господин Стърн, защитата приема ли, че така изложените факти са достатъчно и недвусмислено доказателство за вината на съдия Сабич по представените обвинения?
– Да, ваша чест.
– Съдия Сабич, съгласен ли сте с господин Стърн?
– Да, съдия И.
– Добре. – Бейзъл И затваря книгата. Отново трябва да говори сам. – Съдията изказва благодарност на двете страни за успешното решение на това дело. Този казус е много, много сложен. Изходът, за който се споразумяха защитата и обвинението, е справедлив както за народа, така и за обвиняемия.
Съдия И кимва няколко пъти, сякаш да обърне внимание на репортерите, седнали в другия край на предния ред, върху мнението си.
– Добре – продължава той. – Съдът намира, че има достатъчно основания да приеме самопризнанието на обвиняемия Роз… – запъва се и измънква нещо като „Рози“ – … Сабич по обвинение 09-0872. Обвинение 08-2456 е оттеглено поради липса на достатъчно доказателства. Съдия Сабич, осъждам ви на лишаване от свобода за срок от две години. Присъдата ще бъде изпълнена от шерифската служба на окръг Киндъл. Делото е приключено.
След тези думи И удря с чукчето.
Татко стиска ръката на Санди и целува Марта по бузата, после се обръща към мен. Изведнъж се сепва. С малко закъснение осъзнавам, че причината за реакцията му е Ана. Тя за първи път идва в съда и появата ѝ е съвсем неочаквана. Също като мен през последните десет минути тя не е спряла да плаче. Гримът ѝ е размазан. Той ѝ се усмихва загадъчно, поглежда ме и кимва. След това се обръща и без да каже дума, поставя ръцете си зад гърба. Напълно готов е за този момент. Хрумва ми, че вероятно го е сънувал десетки пъти.
Мани, един полицай от шерифството, слага белезници на баща ми и му прошепва нещо, вероятно да попита дали не са твърде стегнати. После го повежда към страничната врата на залата, където има малка килия. Там татко ще изчака, докато дойде време да го закарат в затвора заедно с другите осъдени тази сутрин.
Той излиза от залата, без дори да се обърне.
41.
Томи, 4 август 2209 г.
Лятото беше в разгара си. В 17:00 Томи се присъедини към армията други бащи, подтичващи след децата си из детската площадка, за да отменят майките в часовете преди вечеря. Това несъмнено бе едно от любимите места на Томазо. Когато го доведяха, синът на Томи хукваше от една атракция към друга, докосваше малката въртележка, качваше се на катерушката. Като тичаше след него, бащата чувстваше раздразнението на двегодишното дете, че не може да направи всичко едновременно.