Седя на бюрото си близо четирийсет и пет минути, без да правя абсолютно нищо. Само чакам телефона. Когато иззвънява, разбирам, че баща и дъщеря Стърн най-накрая имат план. Ръсти ще бъде освободен от щатския изправителен център в три през нощта. Часът е избран по идея на Санди. Той не знае дали новината за освобождаването ще се разчуе, но е сигурен, че никоя от новинарските медии не може да си позволи да плаща толкова извънреден труд, за да изпрати репортери и фотографи посред нощ.
– Ще дойдеш ли? – пита Нат.
– Не е ли по-добре да бъдете само ти и баща ти?
– Не. Марта и Санди също ще дойдат. Ние сме единствените близки на татко сега. И ти трябва да дойдеш.
Започва дългото чакане. Мрачният, вечно замислен мъж, с когото живях близо година, изглежда коренно променен. Нат не може да си намери място. Постоянно крачи из апартамента, проверява в Интернет последните коментари за баща си, пуска телевизора, за да чете последните новини, изписвани в долната част на екрана по кабелните канали. Тълпа репортери са обсадили съда, когато съдия И излиза от кабинета си в пет и половина. Той не казва нищо, само се усмихва и помахва на камерите, развеселен както винаги от неочакваните обрати в живота, а оттам и в света на правораздавателната система. Всички коментатори използват думата „удивителни“, когато говорят за днешните събития. Цитират дословно изявлението на Стърн, в което той възхвалява честността на разследващия прокурор и съобщава, че очаква клиентът му да бъде освободен днес.
Около девет предлагам на Нат да отидем да купим нещо за ядене. Това го разсейва и той с голямо удоволствие се впуска да избира неща, които баща му обича. Отново вкъщи, решаваме да си легнем – поне да подремнем – и накрая се налага да тичаме, за да стигнем навреме до фамилната къща на Сабич, където сме се разбрали да се срещнем със Стърн, за да сме сигурни, че медиите още не са изпратили хрътките си. Ако всичко мине добре в затвора, Ръсти трябва да излезе около четири и тогава веднага го вземаме и заминаваме за вилата в Скейджън, преди репортерите да са се организирали. Изглежда странно за човек, който е лежал толкова месеци в изолатора, да иска да се усамоти в гората, но Ръсти бил обяснил на Стърн, че му стига самият факт, че ще може да слезе в града за вестници или да отиде на кино.
Адвокатите идват няколко минути след нас с джипа на Марта. С Нат се прегръщат на алеята пред къщата. Когато я пуска, той се навежда над колата и прегръща и Санди, но за по-кратко. Аз се познавам с баща и дъщеря Стърн отпреди няколко месеца, когато подготвяха защитата, но сега Нат отново ме представя. Ръкувам се със Санди. На светлината от уличните лампи той изглежда доста по-укрепнал от последния път, когато го виждах в съда. От грозния обрив, който покриваше голяма част от лицето му, сега е останало само леко зачервяване и той вече няма този вид на излязъл от концентрационен лагер. Нат, а може би дори и Санди, не знае дали това е само кратко подобрение или нещо по-продължително. Сигурно има значение, защото докато се извинява, че не може да стане, за да се ръкуваме, той споменава, че трябва да направи нещо за „това проклето коляно“, когато отново е в достатъчно добра форма, за да влезе в болница.
По пътя Нат затрупва Санди с въпроси за бъдещето на баща си. Дали Ръсти ще получи пенсия? Ще може ли да се върне в съда. От всички в колата като че ли единствено той не проумява очевидното. Освобождаването на баща му от затвора е само техническа подробност, която не променя положението. След като резултатите от ДНК анализа станаха публично достояние в края на юни, медиите често говорят за Ръсти като за хитър мошеник, извършил две убийства и майсторски манипулирал системата, която познава в детайли, за да му се размине с минимална присъда. Сега ще вдигнат врява, че се е измъкнал безнаказано.
Стърн обаче търпеливо обяснява на Нат, че баща му ще си върне пенсията, но положението му в съда е доста по-сложно.
– Присъдата е обявена за нищожна, Нат, и понеже баща ти беше отстранен от съда, след като се призна за виновен, сега трябва да го върнат. Той обаче открито призна, че е възпрепятствал правосъдието, и сега не може да си върне думите. Да не говорим за самопризнанията му по време на делото – за неправомерното издаване на информация за съдебно решение пред Харнасън. Етичната комисия няма как да пренебрегне тези неща. Ще трябва да поискат отстраняването му.