– Да.
– Значи по времето на смъртта на жена ви, господин съдия, не сте имали повод за сериозно притеснение, че господин Харнасън може да разкаже на полицията, че сте го попитали какво е да отровиш човек. Така ли е?
– Честно казано, господин Молто, не съм се замислял за тази част от разговора ни. Повече бях загрижен, че по невнимание съм станал причина Харнасън да избяга. – След секунда баща ми добавя: – Разговарях с господин Харнасън повече от петнайсет месеца, преди жена ми да почине.
– Преди да я отровите.
– Не съм я отровил, господин Молто.
– Да обсъдим още нещо, господин съдия. Четохте ли стенограмата от делото срещу господин Харнасън, когато гледахте обжалването му?
– Разбира се.
– Можем ли да кажем, че сте чели тази стенограма внимателно?
– Надявам се, че чета стенограмите внимателно преди всяко обжалване.
– Значи прочетохте как господин Харнасън е отровил любовника си с арсеник?
– Така твърдеше обвинението.
– Но това беше и което господин Харнасън ви каза по-късно, нали?
– Да, господин Молто. Мислех, че говорим за стенограмата.
Молто кимва:
– Приемам уточнението, господин съдия.
– Точно затова попитах господин Харнасън как се чувства човек, когато отрови някого. Защото ми призна, че го е извършил.
Молто се сепва, Стърн оставя химикалката си на масата. Останалата част от разговора с Харнасън, която засяга първия процес срещу баща ми, не може да се обсъжда заради забраната на съдия И. Татко си възвърна донякъде позицията срещу Молто, но виждам, че Стърн се опасява, че се доближава твърде много до опасната граница, която, ако бъде премината, има риск да освободи път за по-опасни въпроси. Молто се замисля за тази възможност, но предпочита да продължи по плана си.
– Едно нещо е сигурно, господин съдия, а именно че във въпросната стенограма подробно е описано кои вещества „Американ Медикал“, лабораторията, обслужваща полицията на окръг Киндъл, изследва в рутинните токсикологични тестове на кръвни проби при аутопсия. Спомняте ли си дали сте чели този списък?
– Би трябвало да съм го прочел, господин Молто.
– Оказва се, господин съдия, че арсеникът не е включен в рутинните токсикологични текстове. Вярно ли е това?
– Да, така е.
– И благодарение на това на господин Харнасън почти му се е разминало.
– Доколкото си спомням, първоначалното заключение на патолога е било, че господин Милан е умрял от естествена смърт.
– Такова е било и първоначалното заключение за смъртта на госпожа Сабич, нали?
– Да.
– Господин съдия, запознат ли сте с веществата, наречени МАО инхибитори.
– Този термин не ми беше известен, но вече съм запознат, господин Молто.
– А какво ще кажете за фенелзина? Познат ли ви е?
– Да, разбира се.
– Кога за първи път чухте за фенелзина?
– Фенелзинът е антидепресант, който жена ми вземаше от време на време. Няколко години ѝ го предписваха.
– Фенелзинът е МАО инхибитор, господин съдия. Знаете ли това?
– Сега вече знам.
– От доста време сте го знаели.
– Не бих казал.
– Господин съдия, чухте ли свидетеля на обвинението доктор Горветич.
– Да.
– Значи сигурно сте го чули, когато описваше резултатите от проверката на компютъра, иззет от дома ви. Спомняте ли си?
– Спомням си показанията му, а също обиска на дома ми и изземването на компютъра.
Татко се старае да не говори обидено, но нарочно натъртва, когато споменава за обиска.
– Спомняте ли си показанията на доктор Горветич, че в папката с резервните ви Интернет файлове, които той е прегледал назад до септември 2008 година, е имало два сайта, които сте посетили, посветени на фенелзина.
– Спомням си тези показания.
– Като погледнем страниците, които сте посетили, господин съдия…
Томи се обръща към стажанта на масата на обвинението и казва номера на поредното доказателство. На екрана зад баща ми се появява образ, Молто посочва с лазерна показалка и започва да чете:
– „Фенелзинът е инхибитор на моноаминооксидазата (МАО).“ Виждате ли това?
– Разбира се.
– Спомняте ли си да сте чели тази страница в края на септември 2008 година, господин съдия?
– Не си спомням, господин Молто, но разбирам мисълта ви.
– На страница 463 в стенограмата от делото „Харнасън“, която бе представена по-рано като веществено доказателство номер 47 и която току-що признахте, че сте прочели… та на тази страница се казва, че МАО инхибиторите не се изследват в токсикологичните тестове, които се правят рутинно на лица, починали внезапно. Така ли е?