– Точно това ви питам, господин съдия.
– Доколкото си спомням, не съм.
– Не сте ли?
Томи се изненадва. Аз също. Татко вече даде правдоподобно обяснение защо може да е посещавал въпросните сайтове. Няма смисъл да отрича. Стърн продължава да пише нещо в бележника си, но по стиснатите му устни личи, че не е доволен.
– Добре – казва Томи. Прави няколко крачки, погалва с ръка масата на обвинението, после пак се обръща към баща ми. – Но няма да отречете, че вечерта преди смъртта на жена ви вие сте купили червено вино, отлежало сирене, маринована херинга, кисело мляко и генуезки салам. Нали?
– Да, спомням си, че купих тези неща.
– Спомняте си – повтаря Томи: хитър адвокатски номер, показващ несъответствията в паметта на баща ми.
– Да. Трябваше да взема едно друго лекарство за жена ми и тя ме помоли да купя тези неща от магазина.
– Пазите ли списъка за пазаруване, който ви даде, господин съдия?
– Възразявам – казва Стърн, но татко отговаря:
– Не съм казал, че е имало списък, господин Молто. Жена ми ме помоли да купя бутилка от любимото ѝ червено вино, сирене, салам и пълнозърнести крекери, защото синът ни щеше да дойде на гости, а той обича тези неща. Също херинга, която тя обичаше, и кисело мляко за сос към зеленчуците, които вече беше приготвила.
Вярно е, че обожавам сирена и колбаси още от дете. Според семейните легенди, когато съм бил четири-петгодишен, не съм искал да ям нищо друго. Ще потвърдя това от свидетелското място, когато ме призоват по-късно през седмицата. Ясно си спомням как мама вадеше нещата едно по едно от целофановите опаковки и ги оглеждаше. Макар че не знам дали не съм си внушил заради желанието да помогна на баща ми, почти съм сигурен, че той я попита: „Това ли е всичко, което искаше?“ Ще кажа и това от свидетелското място. Не знам обаче дали мама му е поръчала точно тези неща, или просто му е казала да купи вино и нещо за предястие, или пък той сам е предложил да избере ордьоврите. И трите варианта са възможни, макар че доколкото познавах майка си, тя би назовала точно всеки продукт с марката, която предпочита, и дори на кой ред в супермаркета се намират.
– Кажете, господин съдия, кой определяше лечението за маниакалната депресия на жена ви? Кой определяше какви лекарства ще взема всеки ден?
– Тя сама. Ако имаше въпроси, се обаждаше на доктор Волман.
– Беше ли умна жена?
– Изключително интелигентна.
– Чухте ли показанията на доктор Волман, че многократно я е предупреждавал за опасностите от фенелзина и че трябва много да внимава какво яде?
– Да, чух ги.
– Всъщност доктор Волман каза, че често е предупреждавал и вас. Спомняте ли си да ви е казвал такова нещо?
Баща ми поглежда сводестия таван, поддържан от кръстосани резбовани орехови греди.
– Не много ясно, господин Молто, но да, спомням си.
Това е още един факт, който не е необходимо да признава. Чудя се дали съдебните заседатели ще оценят искреността му, или ще го сметнат за хитър ход на човек, добре познаващ съдебната практика.
– Нима твърдите, господин съдия, че ви е накарала да купите вино, сирене, салам и херинга въпреки ясното съзнание, че взема фенелзин? И нещо повече, пила е вино и е яла салам и сирене?
– Извинете, господин Молто, но не чух някой свидетел да казва, че жена ми е пила вино или е яла сирене. Аз със сигурност не си спомням такова нещо.
– Синът ви, господин съдия. Той каза, че жена ви е пила вино.
– Синът ми каза, че съм налял чаша вино на жена ми. Не съм видял Барбара да пие. С Нат излязохме на двора да печем пържолите, затова не съм видял кой какво е ял.
Томи замълчава. За първи път устремът му е спрян. Татко е прав. Но като се разровя в паметта си, ясно си спомням мама с чаша в ръка.
– Нека да си изясним нещо, господин съдия. Да допуснем, че жена ви е вземала фенелзин веднъж дневно, както предположихте. Виждате ли някаква логика да ви кара да купувате неща, които могат да я убият? Каква е логиката да иска херинга и кисело мляко например, от които, както сам казахте, не е смятала да се лишава?
– Карате ме да правя догадки, господин Молто, но съм сигурен, че Барбара е знаела как да „излъже“ лекарството, без да предизвика реакция. Вероятно е започнала да пийва по няколко глътки вино, да хапва по половин рибка и с годините е установила колко може да консумира, без да ѝ се отрази зле. Тя вземаше тези лекарства доста отдавна.