– Добре, господин съдия, значи фенелзинът е бил запазен само за най-черните ѝ дни. Но по време на вечерята вие не сте забелязали признаци, че е била в такова състояние, нали?
– Да.
– Нито предишните дни?
– Така е.
Аз вече дадох показания за това. Като си спомня онази нощ, дори бих определил настроението ѝ като приповдигнато. Изглеждаше обнадеждена.
– Значи, господин съдия, основавайки се на вашите наблюдения и показанията ви пред полицията – основавайки се на тях, не е имало видима причина жена ви да взема фенелзин всеки ден.
– Пак ще кажа, господин Молто, че оценките ми за емоционалното ѝ състояние невинаги са били точни.
– Когато отидохте да вземете фенелзина три дни по-рано, попитахте ли я дали се чувства депресирана?
– Не си спомням този разговор.
– Въпреки че отидохте да ѝ купите цяла атомна бомба?
– Не съм обърнал внимание какво вземам.
– Въпреки че отпечатъците ви са върху шишенцето?
– Било е машинално, господин Молто. Занасях лекарствата вкъщи и ги слагах в шкафчето.
– Въпреки че в края на септември сте чели в Интернет информация за лекарството, твърдите, че не сте забелязали кога сте го взели от аптеката?
– Възразявам – обажда се Стърн. – Въпросът вече беше зададен. Съдията отговори какво си спомня от претърсването.
Прекъсването, ако не друго, смущава ритъма на Молто, което е и причината Стърн да направи това възражение. Всички обаче знаят, че прокурорът е хванал баща ми натясно. Изглежда абсурдно. Казано накратко. Баща ми може да се оправдава колкото иска. Може да не е преценил душевното ѝ състояние. Имало е случаи, когато мама е била ядосана, но нямаше как да се разбере, докато гневът ѝ не избие на повърхността. И понеже аз също често ходех до аптеката, когато живеех с нашите, мога да потвърдя, че е напълно възможно да не е обърнал внимание кое от десетките лекарства е взел. Тези справки в Интернет обаче… това е лошо. Единственото оправдание, което може да се намери – и което съм сигурен, че Стърн ще каже в заключителната си пледоария – е, че би било странно съдия и бивш прокурор, планиращ убийство, да използва личния си компютър за тази цел. На което Молто ще отговори най-очевидното: Той не е подозирал, че ще го хванат. Очаквал е, че убийството ще мине за естествена смърт.
Това обаче са само словесните еквилибристики в съдебната зала, където милиони дребни детайли от ежедневието изведнъж се представят като доказателства за вина. Истината е, че баща ми, както и всеки друг човек, може да е забелязал фенелзина, да е проверил информацията в Интернет, за да си припомни опасностите, свързани с това лекарство, и след това просто да е забравил, в което няма нищо чудно особено при тези отношения между родителите ми. Хиляди проблеми се премълчаваха в ежедневното им общуване – във въздуха сякаш витаеха призраците на безброй неизказани неща. Освен това мама не обичаше да я разпитват за лекарствата ѝ. Милиони пъти съм я чувал да казва, че може сама да се грижи за себе си.
Съдия И отхвърля възражението и баща ми повтаря спокойно, че колкото и да напряга паметта си, не може да си спомни да е посещавал въпросните сайтове. Отговорът не се харесва на Томи.
– Кой друг живееше в къщата ви към края на септември 2008 година?
– Само двамата с жена ми.
– Да не би да твърдите, че тя е търсила информация за фенелзина на вашия компютър?
– Възможно е, ако е искала да провери нещо.
– Тя нямаше ли си собствен компютър?
– Имаше.
– Имаше ли навика да използва вашия?
– Не беше нещо обичайно. Но компютърът ми беше точно срещу спалнята и от време на време тя ми казваше и го използваше за кратки справки.
Не бях чувал такова нещо, но при мама всичко беше възможно. Ако зависеше от нея, сигурно би предпочела да има компютър, закачен на врата. Молто като че ли тъпче на едно място. Последните няколко въпроса звучат в полза на баща ми и Томи, който не умее много да прикрива чувствата си, явно го осъзнава. Не е трудно да разбереш защо Молто е толкова добър прокурор. Той е искрен. Може би малко наивен. Но създава впечатление на човек, който няма какво да крие.
– Нека да изясним това, господин съдия. Съгласен ли сте, че жена ви не е умряла случайно.
Понеже баща ми е инструктирал Санди да не крие нищо от мен, аз вече знам почти всичко, което чувам в съдебната зала. Татко не иска нищо да ме изненадва. Аз съм обмислил всичко, обсъждам много неща с Ана, когато има желание да ме слуша, дори от време на време си водя бележки. Но мисълта, че баща ти може да е убил майка ти, е по-непоносима от идеята, че родителите ти правят секс. Един вътрешен глас крещи в главата ти: „Това е абсурдно, човече!“ Затова никога не съм се замислял над тези неща толкова ясно, колкото ги виждам сега. Ако смъртта на мама не е случаен инцидент, значи сигурно не е вземала фенелзин всеки ден. А ако не е взимала фенелзин всеки ден, значи не е имала нужда от ново количество. Това означава – или поне така изглежда – че баща ми е този, който е искал хапчетата. И причината за това може да е само една.