Докато се опитвам да осмисля всичко това, често се мятам в крайности. Понякога се ужасявам при мисълта, че безкрайната тревога, която превръща баща ми в обезумяло зомби, ще го убие и така ще загубя и втория си родител в рамките на година. Друг път ме изпълва справедливо възмущение и си мисля, че заслужава всичко, което му се случва. Но най-вече ме е яд заради честите моменти, когато не съм сигурен, че ще мога да направя следващата крачка, когато колите на улицата сякаш са залепнали за асфалта, защото толкова много се промени и толкова внезапно, но вече не знам в какво да вярвам.
– Само още две неща, господин съдия – казва Молто след края на почивката.
– Каквото пожелаете, господин Молто.
Този път баща ми малко по-успешно симулира готовност за съдействие.
– Добре, господин съдия. Отговорете ми на следния въпрос. Имахте ли щастлив брак с госпожа Сабич?
– Бракът ни беше като много други. Имали сме и радостни, и трудни моменти.
– А около смъртта на жена ви? В радостен или в труден период бяхте?
– Разбирахме се, господин Молто, но не бяхме особено щастливи.
– Това, че сте се разбирали, означава ли, че не сте имали семейни скарвания?
– Не мога да твърдя, че изобщо не сме имали, господин Молто, но през последната седмица със сигурност не се бяхме карали сериозно.
– Все пак казахте, че не сте били щастливи. Имаше ли конкретна причина за това?
Баща ми се замисля по-дълго от обикновеното. Знам, че се колебае, защото седя само на няколко метра от него.
– Причините бяха комплексни, господин Молто.
– Какви например?
– Ами първото, че жена ми ненавиждаше предизборните кампании. Чувстваше се застрашена по начин, който не смятах за съвсем разумен.
– Държеше ли се налудничаво?
– Жаргонно казано, да.
– Беше ли ви дошло до гуша?
– Да.
– Това ли беше една от причините да отидете за консултация при Дана Ман три седмици преди смъртта ѝ?
– Предполагам.
– Вярно ли е, господин съдия, че обмисляхте да се разведете?
– Да.
– И не за първи път, нали?
– Не.
– Ходили сте при господин Ман през юли 2007 нали?
Това е деликатен танц между двете страни. Разговорите на татко с Ман са защитени от правото на тайна на клиента. Докато татко не споменава нищо за това, което са си говорили, Молто не може да го пита, защото ако защитата се позове на клиентското право на тайна, това би могло да доведе до прекратяване на делото. Татко обаче също трябва да внимава. Ако излъже за разговорите си с Ман или умишлено създаде грешно впечатление, законът задължава адвоката да се яви в съда и да го поправи. Когато Дана даваше показания, стана ясно, че той се ужасява от Молто и Джим Бранд, макар че стоя на свидетелското място само пет минути, колкото да потвърди за двете срещи с баща ми и сметките, които му е изпратил миналия септември и през юли тази година, платени с чекове.
– Всъщност, съдия Сабич, посещението ви при господин Ман през лятото на 2007 година е станало скоро след като сте попитали господин Харнасън какво е да отровиш някого. Нали?
– В рамките на около два месеца.
– Какво стана тогава, господин съдия? Защо не дадохте ход на развода си?
– Само го обмислях, господин Молто. Поисках съвет от господин Ман и реших да не се развеждам.
Доказателствата, които съдебните заседатели няма да видят, но които Санди и Марта ми показаха – тестове за венерически болести и свидетелски показания, че татко е бил виждан в различни хотели – подсказват, че вместо да се разведе, той се е решил да се вразуми, да прекъсне любовната си връзка и да остане с мама. Не събрах кураж да го попитам дали наистина е така. Издържах само един разговор на тази тема. Странното е, че никога не съм мислил, че родителите ми имат щастлив брак, и винаги съм очаквал един от двамата да поиска развод. Но това – баща ми да се вижда тайно в хотелски стаи по обяд с някоя трийсетгодишна? Изглеждаше ми извратено.
– След това, през септември 2008 година, отново сте отишли при господин Ман.
– Така е.
– Обмисляхте ли и тогава да отровите жена си, както и при първото си посещение при господин Ман след срещата ви с Харнасън?