След като анализираха файловете, предадоха двата компютъра на Джордж Мейсън и те останаха в кабинета му цял месец, до назначаването на Бейзъл И за съдия по делото. През този период разрешиха на баща ми да вземе от харддисковете онова, което му трябваше, за да завърши няколко текущи становища и да следва календара си, но само ако Джордж или негов представител следят и записват всеки клавиш, натиснат от него. Баща ми отиде веднъж, но това връщане във владенията, които доскоро беше управлявал, се оказа твърде унизително и той не повтори. След това прокурорите се съгласиха копирането на файлове от компютрите да се извършва от пълномощници, одобрени от съдия Мейсън и прокуратурата. За целта бях избран аз и по предложение на Джордж, Ана, която той познаваше и ѝ имаше доверие като бивша стажантка на татко. След като стана съдия по делото, Бейзъл И подкрепи прокуратурата и нареди двата компютъра да ѝ бъдат предадени. На служебния – както на този на майка ми – не намериха нищо важно. Домашният компютър на баща ми обаче се оказа златна мина за Молто и Бранд и те го представиха в съдебната зала опакован с розов найлон, в който стоеше откакто експертът на обвинението доктор Горветич го беше взел от апелативния съд през декември.
– И така, преди жена ви да почине, вие сте изтрили няколко имейла от домашния си компютър. Нали, съдия Сабич?
– Не съм трил нищо, господин Молто.
– Добре. – Томи кимва, сякаш е очаквал такъв отговор, и прави няколко крачки напред-назад като баща, който се кани да натупа непослушното си дете. – Вашият Интернет доставчик е „Клиър Каст“, нали?
– Да.
– Така, за да уточним нещата, когато някой ви изпрати електронно писмо, то първо се получава на сървъра на „Клиър Каст“. После вие го изтегляте на домашния си компютър чрез имейл програмата си. Така ли е?
– Не разбирам много от компютри, но звучи правдоподобно.
– Ще се върна към показанията на доктор Горветич. Вие сте настроили акаунта си в „Клиър Каст“ така, че имейлите ви да се трият от техния сървър трийсет дни след получаването им, нали?
– Не искам да ви разочаровам, господин Молто, но жена ми се грижеше за тези неща. Тя беше доктор по математика и разбираше много повече от компютри от мен.
– Добре, но няма да отречете, че сте изтегляли имейлите от сървъра на „Клиър Каст“ на домашния си компютър, за разлика от служебния. Нали?
– Ако разбирам добре, имате предвид, че от службата четях писмата си директно от сървъра на „Клиър Каст“, а вкъщи имейлите се изтегляха автоматично на домашния ми компютър и се съхраняваха там.
– Точно това имах предвид. И след трийсет дни това е било единственото място, където са се съхранявали.
– Не мога да оспоря това твърдение, но ми звучи правдоподобно.
– Триехте ли редовно имейлите от домашния си компютър?
– Не. Понякога изпращах документи от съда на личната ми сметка и не знаех кои ще ми потрябват, затова просто ги оставях да се натрупват.
– Между другото, съдия Сабич, казахте ни, че жена ви понякога е използвала домашния ви компютър.
– Казах, че понякога го използваше за кратки справки в Интернет, защото компютърът беше точно срещу спалнята.
– През почивката господин Бранд ми напомни нещо. На този компютър нямаше ли много поверителна информация от апелативния съд?
– Имаше. Затова в къщата имахме два компютъра, господин Молто. Барбара знаеше, че не трябва да гледа документите и имейлите ми. И не го е правила. Само кратки справки в Интернет.
– Разбирам. – Молто отново се подсмихва, сякаш обяснението му звучи прекалено наивно. – Добре, чухте показанията на доктор Горветич след анализа на файловете от компютъра ви. Според него от електронната поща на домашния ви компютър са били изтрити няколко писма и ако се съди по датите в регистъра, това е станало в деня преди смъртта на жена ви. Чухте ли тези показания?
– Да, чух ги.
– Освен това той твърди, че не са били просто изтрити, а за целта е била използвана програмата „Евидънс Ирейзър“, която заличава абсолютно всички следи на файловете от компютъра. Чухте и това?