Все пак не можеше да отрече, че нещата бяха потръгнали доста добре. Знаеше, че не трябва да преувеличава ролята си. Човек може да е блестящо подготвен, но кръстосаният разпит е като ходенето по въже – понякога стъпваш стабилно, но друг път можеш да паднеш и какво ще се случи, почти винаги зависи от случайността. До момента, когато Ръсти се опита да отбележи точка, като каза, че не бил видял Барбара да яде от храната, която очевидно я бе убила, Томи не си беше дал напълно сметка колко абсурдно е да се твърди, че тя е починала по случайно стечение на обстоятелствата. Това беше велик момент за него, но не единственият. Вярно, бе допуснал и няколко грешки, отваряйки вратата твърде широко, но винаги се случваха такива неща. В крайна сметка обаче аргументите на обвиненията бяха прозвучали като тържествени фанфари.
Дори тълпата репортери пред съда най-сетне изглеждаха впечатлени. Томи нямаше много фенове сред журналистите. Той винаги се притесняваше пред камерите и безкомпромисността, която му служеше добре в съдебната зала, не му помагаше в общуването с репортерите, които мразеха някой да се държи с тях като с врагове, каквито доста често бяха. При срещите си с тях Томи винаги имаше едно наум. Веднага щом назначиха Бейзъл И за съдия по делото, Стърн бе подал искане за засекретяване на резултатите от ДНК анализа на пробите от първия процес срещу Сабич. С ясното съзнание, че това решение, взето извън съдебната зала, няма да достигне до ушите на медиите, Бейзъл И не само не разреши представянето на резултатите от ДНК теста в съдебната зала (което Томи отдавна очакваше), ами изиска от прокуратурата да съобщи имената на всички, запознати с тях, и издаде заповед, забраняваща им да разгласяват тази информация до края на процеса. Съдията заяви, че ако резултатите се разчуят, ще има наказани за неизпълнение на съдебно разпореждане. Междувременно вестниците (несъмнено насърчавани от Стърн) всеки ден раздухваха теорията за отмъщение, подробно разказваха за първото дело, описваха как обвиненията са се сгромолясали и често споменаваха, че след това Томи е бил следствен в продължение на година, преди да се върне на работа. Молто, който отдавна бе престанал да се надява на справедливо отношение от медиите, не смееше да отговори друго, освен че след края на делото името му ще бъде изчистено. След представянето си днес обаче, особено след като ДНК резултатите станат публично достояние, Томи вече не се съмняваше, че всеки юрист или журналист ще одобри започването на този процес.
Докато с Бранд вървяха по коридора, няколко техни колеги продължаваха да се бутат около тях. Когато стигнаха до кабинета, Томи застана пред вратата. Допусна вътре само екипа по делото срещу Сабич. Прие още няколко поздравления, после плесна няколко пъти с ръце и призова всички да се връщат на работа. Хората от екипа му бяха достатъчно умни, за да не обявяват победа в разгара на процеса, и фактът, че толкова много от тях искаха да празнуват кръстосания разпит, издаваше съмненията им в успеха, резервите им, че всичко върви твърде добре, за да бъде истина. Мнозина от по-опитните юристи знаеха, че все още има голяма вероятност след произнасяне на присъдата да нямат повод за пиене на шампанско.
– Дългът зове – отбеляза Рори Гислинг, когато Молто остави телефона след кратък разговор с Доминга.
Томи отдели само няколко секунди на жена си. Едва проговорил и понякога доста нахален, Томазо често създаваше главоболия на майка си.
– Знаеш как е – отговори Томи и се умълча.
Четиримата се настаниха около голямото бюро. Джим и Томи оставиха палтата си и вдигнаха крака върху представителната мебел.
– Мисля, че И трябваше да ти позволи да разпиташ и за момичето – каза Рори.
– Бейзъл И никога няма да позволи да говорим за момичето – отговори Томи. – И мисля, че се досещам за причината.
– Защото не иска да рискува да отменят присъдата, която ще издаде – намеси се Бранд, повтаряйки обичайния рефрен, когато станеше дума за съдия И.
– Защото знае, че това просто не ни трябва. Когато се решава присъдата, в залата ще има дванайсет души. Това са хора с достатъчно жизнен опит. А какво е първото, което човек си помисля, когато чуе, че някой мъж на средна възраст изведнъж е решил да разтрогне дългогодишния си брак?
Рори се изсмя. Разбра намека му:
– Че си има любовница.
– Точно това ще кажат поне половината от съдебните заседатели. И честно казано, онова, което ще роди фантазията им, вероятно ще е много по-добро от всичко, което сме в състояние да докажем.
Бранд свали краката си от масата и се наведе напред.