Дори в колата не говорихме почти нищо. Всички имаме нужда от време да се съвземем и да оценим какви поражения е нанесъл Молто. Татко гледаше през прозореца през цялото време и аз нямаше как да не направя асоциация с осъден, който пътува с полицейския автобус към затвора, минавайки по улици, на които никога вече няма да стъпи.
Когато се качваме, обичайната процедура след съдебните заседания се променя. Татко и Марта отиват някъде, а Стърн ме извиква в големия си кабинет и затваря вратата. Поръчва диетични напитки на една секретарка и двамата сядаме един до друг на две високи кафяви кожени кресла. Атмосферата в кабинета на Санди е като в музей, стените са пълни с пастелни скици на Стърн в съда, а върху масите са изложени много експонати от най-известните му дела в пластмасови кутии. Страх ме е дори да оставя чашата си, докато не ми посочва една коркова подложка.
Оказва се, че срещата ни има предимно дипломатичен характер. При първите ни разговори по случая, когато научих за уликите на обвинението, той се стараеше преди всичко да изтъква положителната страна на нещата, а именно, че Томи не е споменавал за смъртна присъда и се е съгласил да пуснат татко под гаранция. Най-често обаче, когато съм в кантората му, аз си говоря с Марта, докато се опитвам да ѝ помагам. Затова са решили, че е по-добре тя да ме разпитва, когато давам показанията си. Стърн иска да се увери, че нямам нищо против.
– Марта е страхотна – отговарям аз.
– Да, изглежда, че си падаш по нея. Сигурен съм, че ще направиш добро впечатление на съда. – Той отпива глътка от чашата си. – Е, кажи сега как са нещата от гледна точка на публиката. Какво мислиш за днешното заседание?
Сред многото професионални качества на Стърн е невероятната смелост, с която приема всяка критика. Сигурно иска да провери барометъра на емоционалното ми състояние, преди да свидетелствам.
– Мисля, че Молто се представи много добре.
– Аз също. – Стърн се покашля леко, както често прави, за да акцентира върху думите си. – С годините Томи е станал по-добър юрист, след като понамали парата в турбините си. Но това беше най-майсторското му представяне, което съм виждал.
Чудех се защо с Марта са решили да призоват татко като първи свидетел, затова му задавам този въпрос.
– Според Ана подсъдимият обикновено свидетелства последен.
– Така е. Но решихме, че сега е по-добре да променим процедурата.
– За да прецакате Томи ли? – Така бе предположила Ана.
– Признавам, че се надявах да заварим Томи неподготвен, но не това беше основната ми цел.
Той се заглежда в една точка, докато се опитва да прецени колко може да ми каже предвид на това, че утре пак ще давам показания. На светлината на настолната лампа между нас обривът на лицето му изглежда понамалял.
– Честно казано, Нат, исках да имаме време да се мобилизираме, ако днешният разпит на баща ти беше завършил с провал.
Само едно изречение, но колко много казваше.
– Означава ли това, че не сте искали изобщо да свидетелства?
Навремето Стърн обичаше да запали пура, докато размишлява. Сега по навик поглажда устните си с пръст.
– По принцип за обвиняемия е по-добре, ако свидетелства. Около седемдесет процента от оправдателните присъди се издават в случаи, когато подсъдимият дава показания пред съда. Съдебните заседатели искат да чуят какво има да каже по обвиненията, особено в случаи като нашия, когато обвиняемият е юрист, познава съдебните процедури и е свикнал да говори публично.
– Усещам, че има едно „но“.
Санди се усмихва. Имам чувството, че и баща, и дъщеря Стърн ме харесват. Знам, че ми съчувстват, отношение, което усещам от много хора напоследък. Мама е мъртва. Татко – подсъдим. Не мога да изброя колко хора ми казват, че няма да забравя този период до края на живота си – което изобщо не ми помага да го преживея по-лесно.