„Интересно...“
Поизправи се и каза:
- Знаем, че пеперудите могат да инжектират отрова в стригои и сангвинисти. Но тази отрова не действа на хора, така че може би това е важно. Време е за малко експерименти.
Погледна Рун.
- Ще ми трябват няколко капки от кръвта ти.
Рун кимна и извади карамбита от ръкава си. Поряза палеца си и капна няколко алени капки на масата, където му показа Джордан. На свой ред Джордан взе бръснарско ножче от комплекта и поряза собствения си палец.
- И сега какво? - попита Ерин.
- Сега ще ми трябва малко от токсина в пеперудата. - Джордан си сложи лепенка на пръста и отново надяна ръкавицата.
- Внимавай - предупреди го Рун.
- Повярвай ми, през годините ми в съдебномедицинската част съм си имал работа и с отрови, и с експлозиви. Нямам никакво намерение да рискувам.
Наведен над месинговото телце на пеперудата, Джордан взе пинцетите от медицинския пакет и освободи пантите по корема. След това много внимателно отвори телцето и се видяха малки зъбни колела, пружинки и жици.
- Прилича на часовников механизъм — промълви Ерин с блестящи от изумление очи.
Изработката бе невероятно изящна.
Рун също се наведе напред. Любопитството надделя над предпазливостта му.
Джордан забеляза малка стъкленица, заемаща предната част на механизма. Беше спукана, но в нея имаше малки петънца кръв.
- Кръвта на Искариот - каза Ерин.
Рун отново се отдръпна.
- Мирише на смърт. Личи си, че е опетнена.
Джордан бръкна с пинцетите в счупената стъкленица и я отвори още повече. После взе памук на клечка и събра запазените капчици. Топна първата проба в собствената си кръв.
Както и очакваше, не се случи нищо.
„Дотук добре“.
Взе втората проба и я топна в кръвта на Рун. Чу се ясен пукот и кръвта се изпари и остана само петно пепел.
Джордан погледна опуления свещеник и каза:
- Значи кръвта на Искариот определено е вредна за кръвта на сангвинист.
- И на стригой - добави Ерин.
„Едно и също, ако питаш мен“ - помисли си Джордан, но премълча.
Взе торбата си със свалените зимни дрехи и извади една от вълнените си ръкавици. Беше я изцапал с кръвта на Томи, докато се мъчеше да освободи момчето от ледената скулптура.
- Какво правиш? — попита Ерин.
- Знаем, че Искариот и хлапето са уникални безсмъртни. Искам да проверя дали кръвта на момчето също е токсична.
Рун капна още няколко капки за опита. Джордан потопи памука в кръвта на свещеника и го допря до ръкавицата.
Нямаше никаква реакция.
Ерин смръщи замислено чело.
Джордан въздъхна.
- Изглежда, че кръвта на момчето не наранява никого. Всъщност може би е спасила живота ми.
- Може би? - каза Ерин. - Според мен определено го направи.
Джордан игнорира паренето в рамото си и надолу по гърба и гърдите.
- Така или иначе, момчето и Юда са много различни, въпреки че и двамата са безсмъртни.
- И какъв е изводът? - попита Рун.
- Отсега нататък двамата с Ерин трябва да си отваряме очите всеки път, когато наоколо има пеперуди. И не само пеперуди. Трябва да се оглеждаме за всякакви пълзящи, ходещи и летящи гадини. Освен това ви съветвам да не оставяте непокрити места по телата си. Може дори да измислите нещо като пчеларски маски, за да защитите лицата си.
Рун кимна и каза:
- Ще съобщя информацията на кардинала, за да предупреди всички сангвинисти да са готови.
Джордан отново насочи вниманието си към останките от пеперудата.
- Което ни води към устройството на пеперудата. Механизмът е много сложен. Подозирам, че всяко външно замърсяване може да предизвика хаос, може би да извади предавките от строя. Фин прах, пясък, масло.
- Ще кажа на кардинала да се погрижи и за това.
Джордан го погледна.
- И ще е добре за всички ни, ако имаме колкото се може по-ранно предупреждение за подобни атаки. Когато бяхме в лабиринта, успя ли да чуеш пеперудите, докато летяха?
- Помня тихо бръмчене, много по-тихо от туптенето на сърце. Ще го разпозная, ако го чуя отново.
- Е, това е добре като начало - каза Джордан.
„Но дали ще е достатъчно?“
34.
20 декември, 03:13