Средиземно море
Вратата на асансьора се отвори към огромно помещение и Томи зяпна. Товарният асансьор, на който се бяха качили, след като корабът спря до един от огромните крака на платформата, изглеждаше стар и износен, реликва от дните, когато платформата наистина е изсмуквала нефт изпод Средиземно море. Неугледната стоманена клетка ги изкачи до извисяващата се горе платформа и построената върху нея суперструктура.
Искариот излезе пръв, с двамата си огромни телохранители от двете страни.
Томи и Елизабет го последваха.
Томи беше очаквал да види някаква стара индустриална обстановка. Дори отдолу суперструктурата изглеждаше като стоманен бак на някакъв стар платноходен кораб. Но сега имаше чувството, че се е озовал на мостика на „Наутилус“ на капитан Немо. Помещението представляваше изтънчена комбинация от стомана и дърво, стъкло и месинг, семпло и същевременно елегантно.
Точно срещу асансьора имаше високи прозорци, завършващи с арка като прозорците на готическите катедрали. Най-крайните бяха дори с витражи, изобразяващи риболовни сцени: мъже с мрежи и малки лодки с бели платна. От останалите прозорци се откриваше зашеметяваща гледка към морето. Лунните лъчи осветяваха черните вълни със снежнобели гребени и тънките сребристи облаци.
Нужно беше усилие да откъснеш погледа си от тази гледка. Дебел червен килим покриваше пода, само по ъглите се виждаше полиран паркет. Стоманените греди на тавана бяха боядисани в черно, а нитовете бяха с цвета на мед. На тавана също имаше прозорец със стъклопис, изобразяващ летящи морски птици — чайки, пеликани, чапли. А центъра се рееше бял гълъб с изумрудени очи.
Томи се препъна, когато си спомни ранения гълъб, който се бе опитал да спаси в Масада. Искариот го подхвана и го задържа на крака, като също погледна към прозореца. После погледна отново Томи, а в сребристите му очи проблесна любопитство.
- Ръцете ти са студени - каза Искариот. - Наредих да запалят огъня.
Томи кимна, но установи, че му е трудно да накара краката си да се раздвижат.
Останалата част от помещението бе заета от кожени кресла и меки канапета с медни нитове. Имаше също витрини и маси с месингови секстанти, стари телескопи и голяма корабна камбана. Пред централния прозорец се мъдреше дори щурвал от дърво и месинг, несъмнено истинска антика. На стената над същия прозорец висеше стара котва, покрита със зелен меден окис.
„Този тип сигурно обича да лови риба'" - помисли си Томи.
Изгледа косо Искариот.
„Юда“ - напомни си той, колкото и невъзможно да му се струваше. Но пък след всичко преживяно напоследък защо не, по дяволите?
Елизабет докосна ръката му.
- Трепериш. Ела при огъня.
Томи се остави да го отведат до креслата пред камината. От двете ѝ страни се издигаха книжни шкафове, стигащи до тавана - толкова високи, че човек трябваше да се катери на стълба на колела, за да стигне до горните рафтове. Майка му щеше да хареса страшно това място, така топло и уютно, пълно с книги.
- Сядай - нареди Елизабет, след като стигнаха тапицираното кресло, и го придърпа по-близо до огъня, демонстрирайки неволно силата си.
Томи се отпусна в креслото и се загледа в пламъците и железните подпори за дървата, оформени като танцуващи на опашките си делфини. Миришеше на пушек и обстановката изведнъж му напомни за ски излетите, които бе правил с родителите си, преди да се разболее.
Над полицата на камината имаше триптих с три карти. Томи се наведе напред и потри длани над пращящия огън. Средната карта показваше съвременния свят, но бе начертана в старомоден стил, с дребни надписи на ръка. Картата отляво изглеждаше древна - огромни части от света липсваха. Картата отдясно имаше дата 1502 г. и показваше края на Северна Америка, оцветен в зелено, както и малка част от Южна Америка.
Елизабет се вгледа в нея и каза тихо:
- Така изглеждаше светът, когато бях на твоите години.
Томи посочи централната карта.
- А ето как изглежда сега. Картографирали сме го дори от космоса.
- От космоса ли? — изненада се тя, все едно не знаеше какво значи това?
- От небето. Имаме спътници. Машини. Обикалят между Земята и Луната.
Сивите ѝ очи се разшириха.
- Нима човекът е стигнал толкова далеч?
- До Луната и обратно - каза присъединилият се към тях Искариот. — Човечеството изпрати устройства, които пълзят по повърхността на Марс и пътешестват отвъд пределите на Слънчевата система.
Елизабет опря ръка на облегалката на креслото на Томи, за да запази равновесие.