- Но вие сте любопитна за модерния свят, нали? - попита той, след като приключи с описанието на потомците ѝ.
- Така е - каза тя. - Но ми е по-любопитна ролята ми в този нов свят.
- Предполагам, че искате да знаете и ролята на момчето.
Тя сви рамене, без да признава нищо. Позволи си в думите ѝ да прозвучи малко сарказъм.
- Що за чудовище трябва да съм, че да не се интересувам от такова силно момче?
- Що за чудовище, наистина. — На устните му заигра едва доловима усмивка.
Елизабет разчете доволното му изражение, остави го да повярва, че наистина е чудовище, на което изобщо не му пука за момчето. Наистина беше такова чудовище - бе убила много деца съвсем малко по-големи от Томас. Но към него изпитваше странно родство, а роднините бяха свещени за нея.
Искариот я изгледа твърдо.
- Вашата роля, скъпа графиньо Батори, е най-вече да го държите спокоен и послушен.
„Значи трябва да се правя на бавачка“.
Помъчи се да скрие раздразнението си.
- Какво смятате да правите с него, че се нуждаете от подобни успокояващи услуги?
- Призори той ще отплава обратно към брега, към руините на Куме. Там ще намери съдбата си — участ, срещу която може да поиска да се бори. И въпреки че е невъзможно да избяга, ще му бъде само по-тежко, ако се съпротивлява.
Елизабет се загледа в пламъците.
„Руините на Куме“.
В нея отекна акордът на спомен от времето, когато бе чела древните произведения на Вергилий и историите на Европа, които бяха задължителни за всеки истински благородник. В Куме навремето живяла прочута пророчица, сибила, предрекла раждането на Христос. По времето на Елизабет мястото се бе превърнало в руини, градските стени бяха отдавна разрушени.
Но имаше и нещо друго, някаква друга история за Куме. Страхът я загложди отвътре, но Елизабет не му даде израз.
- Каква е участта на момчето в Куме? - попита тя.
„И каква е моята?“
- Той е Първият ангел - напомни й Юда. - А вие сте Жената на Познанието. Заедно ще изковем съдбата, наложена ми от Христос — да го върна в неговия свят, да възвестя Съдния ден за всички.
Тя си спомни как Искариот бе споменал за високата си цел.
- Възнамерявате да отприщите Армагедон. Но как?
Той само се усмихна и не отговори.
Елизабет обаче си спомни последния детайл за Куме. Според римската легенда тронът на сибилата криел входа към подземния свят.
Самите порти на Ада.
35.
20 декември, 04:14
Неапол, Италия
Кардинал Бернар вървеше през почти пустото летище край Неапол. Поставените в ниши лампи хвърляха върху малцината пътници в ранния час синкава светлина, от която те приличаха на болни. Никой не му обърна внимание, докато прекосяваше бързо залата за пристигащи. Беше сменил официалната си алена роба с модерен тъмносин костюм.
Не беше дошъл в Неапол като кардинал или бизнесмен, а като воин.
Под коприната на костюма носеше броня.
Заради къртицата в ордена беше дошъл тук тайно: измъкна се от Ватикана през дълъг неизползван тунел и излезе в среднощните улици на Рим, където се смеси с тълпата. Качи се на редовен пътнически полет вместо на частния самолет, като използва фалшиви документи. Носеше куфар с два комплекта броня.
При изхода на летището веднага разпозна Ерин и Джордан - чу характерните удари на сърцата им още преди те да минат през стъклената врата.
Рун и Кристиан бяха от двете им страни.
Джордан стигна пръв до него с енергичната си крачка.
- Радвам се да ви видя, кардинале.
- Сега съм просто Бернар. — Той се огледа, бутна куфара към Рун и посочи близката тоалетна. - Преоблечете се. Скрийте бронята под дрехите си.
След като двамата се махнаха, Бернар стисна ръката на Джордан и усети топлината на дланта му - почти трескава, сякаш имаше температура.
- Добре ли сте?
- Направо фантастично, като се има предвид, че неотдавна се върнах от оня свят.
Бернар забеляза в поведението му леко колебание. Джордан явно спестяваше нещо, но Бернар предпочете да не задълбава.
- Радвам се, че сте в безопасност... и съм ви благодарен за труда ви за разбиране на уникалната заплаха от пеперудите на Искариот.
Бернар още имаше проблем да приеме, че Юда Искариот ходи по света, че Христос е проклел предателя си с безкраен живот. Но заплахата, която представляваше той, не можеше да бъде отречена или пренебрегната.