- С повече време и по-добро оборудване можех да науча повече за творенията му — каза Джордан.
- И това би трябвало да е достатъчно. Времето ни изтича. Трябва да намерим Първия ангел и да го заведем при книгата.
В съзнанието му думите от Кървавото евангелие засияха като златни пламъци: „Тримата от пророчеството трябва да занесат книгата при Първия ангел за неговата благословия. Само така те могат да осигурят спасението на света“.
Нищо друго нямаше значение.
- За да се случи това, първо трябва да открием къде Искариот е скрил момчето и да определим какво смята да прави с него — каза Ерин.
- И защо кучият син е дошъл тук с хлапето - добави Джордан.
Ерин кимна.
- Да, това също сигурно е важно.
Рун и Кристиан се върнаха. Расата им изглеждаха по-опънати над новата броня - устойчив на пробождане материал, предложен от Джордан като защита срещу жилата на пеперудите.
Бернар посочи към вратата.
- Наех хеликоптер, който да ни откара на координатите, на които Кристиан за последен път е засякъл графинята. Ще тръгнем на запад над морето по същия курс и ще потърсим следи.
Излязоха, качиха се в един микробус такси и потеглиха към съседното летище, където ги чакаше хеликоптерът. Машината беше боядисана в синьо и оранжево, със странно дълъг нос и скосени назад прозорци на просторната кабина.
Кристиан излезе от микробуса и подсвирна.
- Exa. AW-193.
- Можеш ли да управляваш хеликоптер? - попита Джордан.
- Летя на такива неща, откакто си бил пеленаче. - Той махна към машината. - Скачайте вътре.
Ерин се качи първа и рязко спря, когато видя дългата черна кутия, закрепена между седалките.
- Приготвих ковчег за графиня Батори - обясни Бернар. - Ако случайно се натъкнем на нея.
- Ще я вземем ли? - попита Джордан.
- Все още има вероятност тя да е Жената на Познанието - отвърна Бернар.
Кардиналът нямаше намерение да поема рискове.
Рун докосна ковчега. На лицето му се четеше мъка. Бернар беше чул доклада на Кристиан за това как Надя бе прерязала гърлото на жената, към която Рун несъмнено продължаваше да е дълбоко привързан.
Бернар трябваше да е нащрек за тази връзка.
04:44
Рун седна до Ерин, а Кристиан седна на пилотската седалка. Двигателят изрева и перките започнаха да се въртят все по-бързо и по-бързо. След секунди се издигнаха във въздуха и се понесоха към тъмните води на Средиземно море.
- Тук са продължили по вода! - извика Кристиан, когато стигнаха брега. - Изгубих сигнала на няколко километра западно от това място!
Рун впери поглед към тъмните вълни. Лунната светлина посребряваше гребените им.
Няколко минути летяха мълчаливо. Рун си представи как Искариот хвърля Елизабета в тъмното море, за да се отърве от нея.
- Точно тук сигналът прекъсна - извика Кристиан и направи бавен кръг над водата.
Всички гледаха надолу за следи от катастрофа или намеци къде се е дянала групата на Искариот.
- Трябва да погледнем картите на местните течения - каза Джордан. - Ако нещо е потънало или се е разбило тук, може да тръгнем по теченията. Но засега предлагам да продължим по първоначалната им траектория.
Кристиан зави и полетя на запад.
Рун продължи да претърсва вълните с острото си зрение.
Молеше се за надежда.
Молеше се за нея.
36.
20 декември, 05:06
Средиземно море
Юда стоеше в спалнята си, отново облечен след кратката едночасова дрямка. Чувстваше се освежен, изпълнен с надежда.
Оправи вратовръзката си, обърнат с гръб към голямото легло с балдахин, като гледаше отражението си в гигантския часовник, покриващ едната стена. Кристалната повърхност бе широка почти два и половина метра. Беше го измислил сам и го бе сглобявал, разглобявал и пак сглобявал в двайсет различни дома. Циферблатът също беше стъклен и разкриваше зъбните колела и предавки, изработени от месинг, мед и стомана. Юда обичаше да гледа как механизмите се движат, отброявайки безкрайния ход на живота му.
С внимателно движение спря часовника. Вече нямаше нужда от него. Животът му скоро щеше да свърши. След години в молитви за този момент най-сетне щеше да намери покой.
Почукване на вратата прекъсна мислите му и той извика:
- Влез!
Обърна се, докато Хенрик побутваше Първия ангел в стаята. До изгрева оставаха само два часа и Юда беше наредил да му доведат момчето.