Това можеше да е само онзи, който бе предал Христос.
Всички други, свързани със смъртта на Иисус, отдавна се бяха превърнали в прах. Юда обаче беше все още жив. Той бе запазен за определена цел.
За тази цел.
Толкова малко думи, но всяка потвърждаваше най- лошите му страхове относно проклятието. След като изгубеното евангелие бъдеше открито, Юда трябваше да намери начин да върне Христос. За целта работата му бе да сложи началото на края на дните - време на кръв и огън.
Шумоленето на завивки го накара да се обърне. Тя се надигна, прекрасна на светлината на огъня, както бе на всяка светлина.
Погледът ѝ се спря върху ръцете му.
- Прочете ли го?
Той се извърна, но усети как погледът ѝ го изгаря.
- Всичките ли си чел? - попита тя.
Не можеше да я лъже. Обърна се към нея.
- Исках да ги запазя, ако случайно промениш решението си, така че дарът ти да не бъде изгубен за света.
- Дар? Това не е дар. И аз решавам какво да правя с тях. Вярвах, че си единственият на този свят, който ще разбере това.
- Мислех си, че ти служа.
- Как? Кога? Цели сто години си ме предавал.
Сълзите ѝ заблестяха на светлината на огъня.
Тя избърса гладката си буза с опакото на ръката си. Беше потъпквал най-дълбоките ѝ желания, отново и отново. Юда прочете в очите ѝ, че няма да има прошка за постъпката му.
- Направих го за теб - прошепна той.
- За мен? — Гласът ѝ стана по-твърд. — А не заради собственото си любопитство?
Той нямаше отговор на този въпрос и затова зададе друг. Вдигна листото.
- Колко? Колко време остава до сбъдването на пророчеството ?
- Това е само пророчество. - Лицето ѝ бе като чиста дъска, на която не можеше да се прочете нищо. - Една възможна сянка от бъдещето. Не е нищо сигурно, нито необходгшо.
- Това ще се случи - настоя той.
Беше разбрал истината в мига, когато прочете думите ѝ.
Той беше предал Иисус.
А сега трябваше да предаде света на човека.
- Не можеш да знаеш това. — Тя прекоси стаята и застана пред него. — Не бива да вършиш това тъмно дело само заради думите ми. Нищо на този свят не е определено. Подобно на всички хора, ти си дарен от Бог със свободна воля.
- Волята ми е без значение. Трябва да намеря евангелието на Христос. Трябва да сложа началото на тези събития.
- Пророчеството не може да бъде осъществено насипа. - В гласа ѝ се надигна необичаен за нея гняв. - Въпреки цялата си арогантност би трябвало да го знаеш.
Той вдигна отново листото. Беше ядосан също като нея.
- Виждам това. Зная това. Трябва да вършим онова, за което сме създадени. Аз съм предател. Ти си пророчица. Нима не си проявила неподчинение към Бог, като не си споделила пророчеството си за предателството на Луцифер? Нима не си била прокудена заради това? А сега се опитваш да не Му се подчиниш отново!
Поразена, тя впери поглед в него. Юда знаеше, че е изказал на глас най-големия ѝ страх, и му се прииска да може да си върне думите назад.
В ясните ѝ очи блеснаха сълзи, но тя примигна и ги махна. Извърна се, вдигна качулката, за да скрие лицето си, и изтича навън в звездната нощ.
Той я зачака да се върне, след като гневът ѝ се уталожи, да го замоли за прошка. Но когато дойде утрото и слънцето изгря, тя не се беше върнала и той разбра, че няма да се върне никога.
Вдиша дълбоко нощния въздух. Спомняше си и най-малката подробност.
След като Арела го остави, той замина за Европа, където години наред проучваше слуховете за изгубеното евангелие на Христос. Научи за друго свързано с книгата пророчество, в което се говореше за свещено трио.
Затова започна да издирва и него.
Една есенна вечер, следвайки слух сред сангви- нистите, намери графиня Елизабет Батори - образованата жена, омъжена за могъщ воин и свързана с рицар на Христа.
Подобно на Църквата, той си помисли, че тези тримата трябва да са предреченото трио - докато отец Корза не превърна графинята в стригой и след това тя бе убита, поне според твърденията.
Юда обаче остана убеден в силата на фамилията Батори. Всяко поколение избираше по една жена от рода, която да обучава и защитава, като правеше кръвта ѝ отровна за стригои, за да е сигурен, че тя никога няма да бъде превърната като предшественичката си.