Выбрать главу

Повечето жени му бяха служили добре, докато родовата линия не прекъсна с Батори Дарабонт. Но междувременно евангелието на Христос вече бе върнато на света, за да оповести онова, което трябва да направи Юда.

Той вдигна стъкления блок и прочете думите.

„Онзи, който Го отне от този свят, ще Го върне обратно, като даде начало на ера на огън и кръвопролитие, хвърляйки покров над земята и всичките й създания“.

Най-сетне времето беше настъпило.

37.

20 декември, 05:22

Средиземно море

Томи трепереше на вятъра, който духаше на откритата платформа. Взираше се в сребристия хеликоптер на площадката. Беше със затъмнени прозорци и голяма радарна установка на носа. Ако се съдеше по издължените му линии и необичайната форма, беше направен по поръчка и много скъп. До него стоеше пилот с черен костюм, шлем и ръкавици.

Не се виждаше никаква открита кожа, което означаваше, че вероятно пилотът е като Елизабет и Алексей.

Стригой.

Елизабет стоеше до него. Макар че до изгрева имаше два часа, тя също бе облечена от глава до пети. Носеше високи ботуши, черни панталони, туника с дълги ръкави И ръкавици, както и воал, който покриваше лицето ѝ. Беше оставила цепка за очите, но имаше и слънчеви очила, които щеше да сложи по зазоряване.

Искариот махна към машината и каза:

-      Всички да се качват.

Томи нямаше друг избор освен да се наведе под развъртащите се перки и да се качи в хеликоптера. Изпълни го трепет. Къде го водеха? Спомни си приказките на Искариот за съдбата. Нещо му подсказваше, че онова, което предстои, няма да му хареса.

Докато си закопчаваше колана, забеляза, че Елизабет се суети с ремъците за раменете и кръста, и я попита:

-      Да ти помогна ли?

-      По-трудно е, отколкото да впрегнеш коне в каруца - каза тя, но все пак се справи и се закопча до него.

Искариот каза нещо на пилота, качи се заедно с едрите си телохранители и когато затвори вратата, кабината потъна в мрак. През прозорците не влизаше никаква светлина и Томи не можеше да вижда. Изпита облекчение, когато лампите светнаха.

Елизабет бавно свали воала и слънчевите очила.

Искариот им подаде тежки безжични слушалки.

Томи си ги сложи. Елизабет последва примера му, като наблюдаваше всяко негово движение.

Ревът на двигателя се засили и хеликоптерът рязко се издигна. Поради липсата на видимост Томи съдеше колко високо се издигат по състоянието на стомаха си.

Предното стъкло също беше черно. Как пилотът виждаше накъде лети?

Искариот забеляза накъде гледа и гласът му прозвуча в слушалките:

-      На носа на хеликоптера има цифрова камера. Дай да ти покажа.

Пресегна се през скута на Томи и щракна един ключ при облегалката за ръката. Пред Томи оживя монитор и показа осветените от луната вълни и чистия хоризонт.

-      До дясната ти ръка има джойстик - каза Искариот. - С него можеш да движиш камерата.

Томи завъртя джойстика в кръг и картината на монитора се завъртя на 360 градуса. Навсякъде имаше само вода и море. Зад хеликоптера трепкащите светлини на нефтената платформа се смаляваха все повече и повече. Докато завърташе камерата отново напред, той забеляза над водата малки светлини, движеха се към тях.

Друг хеликоптер.

Искариот се поизправи, после се наведе напред към пилота.

-      Кой е това?

-      Не знам - отвърна пилотът. - Проверих ги с уредите за нощно виждане. По корпуса няма отличителни знаци, но прилича на чартърен полет. Може да са туристи.

-      Преди изгрев-слънце? - подигравателно отвърна Искариот. — Приближи ги.

Хеликоптерът им се спусна и пое по курс на прехващане към другата машина.

Искариот бутна ръката на Томи от джойстика, натисна някакво копче и образът стана по-ярък, в степени на сивото.

Нощно виждане.

Картината внезапно се увеличи към предното стъкло на другия хеликоптер.

Томи успя да различи лицето на пилота. Помнеше го от ледения лабиринт.

Шокът от разпознаването бързо се смени с надежда. Това бе един от свещениците, които го бяха освободили от леда.

„Намериха ме!"

Не знаеше как, но и не му пукаше.

„Може би ще успеят да ме спасят... да ни спасят“.

Погледна към Елизабет, която също се взираше в екрана. Тя се усмихна с половин уста, сякаш не можеше да се сдържи, и каза:

-      Сангвинистите са ни проследили.