И все пак...
- Свържи се с персонала на платформата - нареди той. - Да претърсят и да наблюдават.
- Слушам, сър.
- После продължи към брега.
Юда погледна пребледнялото момче.
„Вече никой не може да те спаси“.
38.
20 декември, 05:38
Средиземно море
Ерин се разтърси от раздираща кашлица. Усети вкуса на кръв, надуши дим. Джордан стискаше здраво ръката .
„Живи сме — но колко още?“
Водата зад прозорците кипеше, а хеликоптерът продължаваше да потъва в студената бездна. Лампички хвърляха алени отблясъци в кабината. Водата бавно пълнеше долната половина.
Рун се надигна и тръгна напред с Бернар към Кристиан, който се беше отпуснал безжизнено на ремъците. Двамата се помъчиха да го освободят.
Ерин последва примера им и се зае със закопчалката на коланите, която, за щастие, работеше. Джордан направи същото и включи фенерче. Опря длан в прозореца.
„Колко дълбоко сме потънали?“
Водата отвън беше черна като петрол.
Джордан се дръпна, когато Рун дойде при тях, понесъл Кристиан за ръцете. Бернар държеше краката му. Лицето на младия сангвинист бе цялото в кръв.
Жив ли беше?
Джордан посочи прозореца.
- Трябва да се махаме. Рун, имаш ли достатъчно сила да счупиш прозореца?
- Мисля, че да.
- Не! - извика Ерин. - Не знаем колко сме дълбоко. Налягането може да ни смаже. А и дори да счупим прозореца, едва ли ще стигнем до повърхността, като задържим дъха си.
Джордан се намръщи.
- Трябва да опитаме. Ако не направим нищо, удавянето ни е в кърпа вързано.
Рун кимна и каза:
- Джордан е прав. Ще направя всичко по силите си да ви защитя и да ви изкарам на повърхността. Бернар може да носи сам тялото на Кристиан.
Ерин скръсти ръце на гърдите си и погледна надигащата се вода, която вече стигаше до средата на кабината. Знаеше, че те грешат. Огледа се и извика:
- Чакайте! Има и друг начин!
Джордан я погледна.
- Няма да ви хареса - рече тя.
- Какво? — остро попита Джордан.
Тя посочи дългия сандък под водата. Бернар го беше взел за графинята.
- Може да ни послужи като спасителна капсула.
Джордан стисна зъби. Определено не му харесваше идеята надеждата им за оцеляване да зависи от ковчег. Въпреки това кимна. Тя беше права.
Рун бързо свали ремъците, които държаха големия пластмасов сандък за пода, и той моментално изплава.
- Би трябвало да ни предпази от налягането - каза Ерин. - И би трябвало има достатъчно въздух, за да стигнем до повърхността.
- Прекалено много „би трябвало“ - отбеляза Джордан.
По-добра възможност обаче нямаха.
Рун вдигна капака. Джордан влезе пръв и легна по гръб. Вдигна ръце, сякаш приканваше Ерин в леглото. Тя влезе в ковчега и той я прегърна.
Рун затвори капака и двамата потънаха в пълен мрак. Ерин чу как закопчалките изщракаха. Съсредоточи се върху ударите на сърцето на Джордан, които отекваха в нея през гръдния му кош. Тялото му направо гореше под мокрите дрехи след леденостудената вода. Тя се размърда и забеляза, че лявата му ръка е по-гореща от дясната.
Преди да успее да се замисли върху това, Рун тупна ковчега отстрани — може би ги предупреждаваше да са готови.
Джордан придърпа главата ѝ на гърдите си.
- Доста ще друса.
Ерин чу трясък и плътен удар, когато водата нахлу и запрати ковчега в другия край на кабината. Тя се претърколи и се удари в стената. Сякаш някакво огромно куче държеше сандъка в зъбите си и тръскаше глава. Ерин стисна зъби, за да не извика.
Джордан я прегърна още по-силно и каза в ухото ѝ:
- Държа те.
„Но кой държи нас?“
05:42
Рун се бореше с водата, за да изкара ковчега през разбития прозорец. Ковчегът не помръдваше - една от дръжките се беше заклещила за някакво изкривено парче метал.
Погледна навън и видя Бернар да плува нагоре в тъмните води: риташе ритмично с крака и държеше в прегръдката си отпуснатото тяло на Кристиан. Мъкнеше и ненадут спасителен сал, завързан за въже на кръста му.
Останал сам, Рун опря крака от двете страни на ковчега и намери опора в корпуса на хеликоптера, който продължаваше да потъва.
Дръпна с всичка сила и видя как дръжката се отскубна. Уплаши се, че сандъкът може да се отвори, и си представи как водата нахлува вътре и удавя Ерин и Джордан.
Заслуша се в уплашения ритъм на сърцата им - биеха като тимпани.