Не можеше да ги предаде.
Задърпа отново. Миналите провали му даваха сила. Нямаше да ги повтаря отново.
Накрая ковчегът се освободи - толкова внезапно, че Рун го изпусна.
Обърна се във водата и загледа как сандъкът се носи нагоре - бавно, твърде бавно. Заплува нагоре и се намести под него. Забута отдолу спасителната капсула, като се ориентираше по едва доловимата светлина на далечната луна.
Повърхността изглеждаше невъзможно далеч и я виждаше единствено благодарение на свръхестественото си зрение. Знаеше, че в ковчега има съвсем малко въздух, при това примесен с пушека в кабината.
Трябваше да побърза.
През цялото време се вслушваше в туптенето на сърцата им - различни, но въпреки това звучащи в хармония. Замоли се тихият им хор да не спре, докато не стигнат повърхността.
05:45
Джордан усети как спасителната им капсула изскача на повърхността. Постоянното им движение нагоре изведнъж спря и стомахът му сякаш се заклатушка в ритъм с морето зад стените на затвора им. Секунди по-късно закопчалките отново изщракаха и капакът рязко се вдигна.
Докато се полюшваха на повърхността, Джордан вдиша дълбоко чистия солен въздух и се наслади на допира на тялото на Ерин до своето. Тя обаче потръпна. Джордан я погали по гърба, за да пропъди страха ѝ. През цялото време беше усещал как тялото ѝ се бори с паниката.
Рун се хвана за ковчега и главата му се появи над ръба.
- Добре ли сте?
Джордан кимна.
- Благодаря за возенето.
Ерин се изкиска, по-скоро от нервно облекчение, отколкото на остроумието му. Независимо от всичко това бе най-хубавият звук, който бе чувал от много време. Тя се опря на него и се надигна.
Рун посочи наляво.
- Бернар наду спасителния сал. Ще ви избутам до него.
Тъмната глава на свещеника се подаваше и скриваше като на тюлен, когато ги забута към сала, който приличаше на яркожълта вафла във водата. Бернар беше положил тялото на Кристиан върху него - черно петно на светлия фон.
Рун се тревожеше за новия си приятел.
Вече бяха загинали твърде много сангвинисти.
Огледа хоризонта, но явно другият хеликоптер отдавна бе отлетял.
Това обаче не означаваше, че са сами.
До тях достигна рев на двигател. Джордан погледна зад сала към носещата се към тях светлина, която подскачаше на вълните. Понтонна лодка „Зодиак“. Несъмнено идваше от извисяващата се в далечината нефтена платформа.
Същата, от която бе излетял атакувалият ги хеликоптер.
Лошо.
- Рун! - извика Джордан; свещеникът бе твърде ниско, за да може да види. - Имаме си компания!
Дори да имаше зрънце надежда, че хората в лодката са приятелски настроени, тя бързо беше разсеяна от разнеслите се изстрели. Куршумите избродираха тъмната вода и се насочиха към по-голямата и по-ярка мишена.
Бернар скочи от сала и изчезна под водата, като изостави Кристиан.
Означаваше ли това, че младият сангвинист вече е мъртъв?
Рун спря да ги бута и каза:
- Оставете ги на Бернар. Но все пак трябва да сме по-малка мишена...
И без никакво предупреждение преобърна ковчега и ги изсипа в студеното море. Макар Джорадан да разбираше необходимостта от постъпката му, това никак не му хареса. Той изплю солена вода, когато изскочи на повърхността, и забърза към Ерин - тя не беше добър плувец.
Стигна до нея с две-три загребвания. В очите ѝ се четеше страх, но също така и решимост.
Рун доплува до тях и каза:
- Продължавайте към сала, но гледайте да сте скрити зад него.
Скоро стигнаха до сала, но не посмяха да се качат. Джордан надникна над ръба. Лодката скъсяваше разстоянието и намаляваше скоростта. На нея имаше трима души - един на кормилото и двама стрелци.
Салът и те тримата бяха като мишени във водата.
Нападателите обаче не подозираха, че в същата тази вода има и акула.
Бернар внезапно се надигна до десния борд. Дълго сребърно острие проблесна на лунната светлина. Със светкавична бързина той разряза понтона, лодката се килна заплашително, двигателят се задави и млъкна, а изправените стрелци залитнаха, изгубили равновесие. Една ръка излетя от водата, сграбчи един глезен, дръпна рязко и стрелецът полетя във водата, но не и преди Бернар да отсече крака му в коляното с едно свирепо замахване с меча.
Другият стрелец откри огън, но Бернар вече беше изчезнал.
Лодката продължаваше да се клати. Вторият стрелец се завъртя предпазливо в кръг, като гледаше водата. Изведнъж лодката под него зейна — острието разряза гумения под - и той пропадна и изчезна.