Третият - онзи зад кормилото - даде газ и обърна лодката в опит да избяга и да потърси убежище на платформата. Бернар обаче изскочи от морето като делфин, изпълняващ номер, кацна до него, сграбчи го за косата и му преряза гърлото - всъщност почти му отсече главата.
После с една ръка запокити тялото в морето.
Джордан се опита да намери някакво равновесие между благочестивия духовник и бесния касапин, когото виждаше сега.
- Давайте към лодката! - извика Рун достатъчно силно, за да може Бернар да го чуе. - По-бързо. Аз ще взема Кристиан.
И се покатери на сала.
Ерин и Джордан заплуваха към лодката и Бернар им помогна да се качат. Джордан знаеше, че „Зодиак“ са издръжливи лодки, способни да се задържат и само на един поплавък. Когато се качи след Ерин, Рун вече беше доплувал - мъкнеше Кристиан за едната ръка.
Джордан му помогна да качат младия сангвинист на борда.
- И сега какво? - попита той, докато Ерин и Бернар се грижеха за Кристиан.
- Можеш ли да управляваш това нещо? - попита Рун.
- Няма проблем - каза Джордан.
Свещеникът посочи нефтената платформа.
- Много сме далеч от брега. Нямаме шанс да стигнем дотам с този малък двигател. Трябва да намерим друг начин за придвижване.
Джордан погледна извисяващата се платформа. Въпреки че цялото въоръжение на екипа беше на морското дъно, трябваше да влязат в змийското гнездо.
Очите на Кристиан бяха затворени. На челото му имаше дълбок разрез. Джордан знаеше, че е безсмислено да проверяват дишането или пулса. Сангвинистите нямаха нито едното, нито другото.
Кардиналът сложи сребърния си кръст на челото на Кристиан, сякаш се готвеше да отслужи последен обред. След малко го вдигна и под него се видя изгоряла кожа.
- Жив е - заяви Бернар.
- Ако умрем в служба на Църквата, ние се пречистваме - обясни Рун. Облекчението ясно личеше в гласа му. - Благословеното сребро престава да ни наранява.
Ерин хвана ръката на Кристиан.
- Трябва му обаче медицинска помощ - предупреди Рун и погледна Джордан. - Животът му все още е в опасност.
Джордан насочи лодката към нефтената платформа, даде газ и отсече:
- Тогава да идем на гости на съседите.
39.
20 декември, 06:02
Средиземно море
Докато лодката се носеше към светлините на нефтената платформа, Рун се вгледа в бледото лице на Кристиан. Той беше млад, сравнително нов в братството, което го правеше прибързан, но Рун не можеше да отрече вярата и храбростта му. Стисна безсилно юмруци. Не искаше да изгуби още един другар толкова скоро след смъртта на Надя.
Бернар опита да налее малко вино от манерката си в отпуснатите устни на Кристиан, но по-голямата част се разля по хлътналите му бузи - той все още бе твърде слаб, за да преглъща.
- Ами ако му дам малко от моята кръв? - попита Ерин. — Както направихме с графинята. Това няма ли да го съживи?
- Ще го обмислим само като последно средство — отвърна Бернар.
Ерин не изглеждаше особено доволна от отговора му.
- Вкусът на кръв за толкова млад сангвинист може да освободи звяра в него - обясни ѝ Рун. - Не бива да рискуваме, особено сега, когато нямаме много възможности да го контролираме. Да видим какво ще намерим на нефтената платформа.
- Със сигурност ще намерим още врагове - каза Бернар и посочи манерката на кръста на Рун. - Ние също трябва да пием, за да си възстановим силите.
Рун знаеше, че Бернар е прав, но никак не му се харесваше идеята да го прави пред други - знаеше, че изкуплението често го оставя плачещ и объркан. Не искаше да показва подобна слабост.
Въпреки това знаеше, че трябва.
Докато Рун отваряше манерката си, Бернар надигна своята и невъзмутимо започна да пие на големи глътки. Кардиналът като че ли беше в мир с греховете си. Изкупваше ги и винаги беше спокоен след изпитанието.
Докато вдигаше манерката, Рун се замоли за същото днес.
Лежеше по гръб върху гроба на сестра си. Звярът го беше възседнал и краката им бяха оплетени като на любовници. Кръвта на чудовището напълни устата му.
Тази нощ Рун беше дошъл на гроба на сестра си да оплаче смъртта ѝ и този звяр. чудовище с фини бричове и кожена туника с нитове, го бе издебнал. Острите кучешки зъби се впиха в гърлото му. Но Рун не умря - нападателят поднесе към устата му разрязаната си китка, от която течеше черна кръв.