- Да видим дали няма да успея да разредя малко редиците им - рече той. - Продължавай да търсиш.
Промени тактиката. Вместо да прогонва заплахата с якето си, го разпери като някаква голяма мрежа. Метна дрехата и тя полетя, повличайки десетки летящи механизми. После той ги затисна на пода и започна да ги тъпче ожесточено.
- Повечето книжа са написани на бланки на една и съща компания - обади се Ерин. - Корпорация „Аргентум“.
Джордан знаеше това име.
- Голям конгломерат! - извика ѝ той. — Занимават се с какво ли не, включително и производство на оръжие. Нищо чудно тип като Юда да се захване с подобен бизнес.
После продължи неумолимата си атака. Удряше, зашеметяваше и мачкаше, докато въздухът не започна да се разчиства. Тогава ловът му стана по-съсредоточен - вече избираше отделни жертви и ги премахваше с рязко замахване с якето.
- Как се справяте? - извика Рун от другата страна.
- Приключваме с почистването!
- Джордан, ела да видиш - каза Ерин.
Той отиде при нея, като изтри струйката кръв от очите си. Ерин му показа кореспонденция на „Аргентум“ - сивкаво-сребрист плик с релефно лого, изобразяващо старовремска котва.
- Навсякъде виждам тези котви — каза тя. — Помниш ли и съобщението на Распутин до Рун, в което го предупреждаваше, че символът на котвата е свързан с Юда?
- Да, този тип определено е моряшки фетишист.
- Не моряшки. А християнски. - Пръстите ѝ проследиха кръстовидната форма, образуваща централната част на котвата. - Това е така нареченият крукс дисимулата. Ранните християни са го използвали като таен символ по времето, когато са били преследвани заради вярата си и е било опасно кръстът да се използва открито.
Джордан смачка поредната буболечка от месинг и сребро.
- Явно затова е избрал котвата като лого на корпорацията си.
- Той все още обича Христос - каза Ерин. - И тъй като е безсмъртен, никога не може да се спаси от чувството си за вина. Нищо чудно, че прави всичко възможно да го върне.
- Но как? — попита Джордан.
Ерин бутна книжата настрани.
- Това са само финансови отчети и обичайна кореспонденция. Няма нищичко за плановете му. Но информацията трябва да е някъде тук. Някъде в тази стая.
- Едва ли би оставил нещо подобно пред очите на всички. Най-вероятно го е скрил. - Джордан посочи чекмеджетата на писалището. - Виж дали няма нещо заключено или замаскирано.
Във въздуха вече летяха само няколко гадини. Джордан започна да сваля окачените на стените картини.
- В чекмеджетата няма нищо! — обади се Ерин.
Джордан стигна до един портрет в позлатена рамка, който изглеждаше доста стар. При повторно вглеждане видя, че е на Искариот. Малко се беше променил оттогава, но носеше ренесансов костюм и бе прегърнал през раменете тъмнокожа жена в скъпи на вид одежди. Жената държеше малка венецианска маска.
Опита се да свали портрета и откри, че той всъщност е закрепен на панти за стената.
Усмивката на Джордан напълно отговаряше на тази на Юда от картината.
Зад картината имаше модерен сейф с цифров пулт.
- Ерин!
Тя се обърна и очите ѝ се разшириха.
- Трябва да е това!
- Да видим дали ще успея да го отворя.
- Май този път пушката едва ли ще ти помогне.
Джордан потърка върховете на пръстите си и духна върху тях.
- Трябват само малко умения на касоразбивач.
Ерин го изгледа със съмнение.
- Голям сте скептик, доктор Грейнджър. - Джордан извади фенерчето от джоба си и насочи лъча към числата на белия пулт, като го накланяше насам-натам, за да го освети под различни ъгли. - Мога да отворя това чудо от шест опита.
- Сериозно? И как?
- Наука — отвърна той. — Разбиването на този сейф е изцяло свързано с наука.
Тя повдигна вежда.
- Вгледай се по-внимателно в числата. - Той освети отново пулта. - Виждаш ли цветния прах на някои от копчетата?
Ерин се наведе напред.
- Какво е това?
Джордан вдигна другата си ръка, която бе покрита със същия проблясващ прашец.
- Този тип си има любимо хоби. Сигурно бърника и настройва често творенията си. И забравя да си измие ръцете, когато бърза.
- Има резон - призна Ерин.
- Освен това е самодоволен и сигурен в безопасността си. Използва винаги едни и същи числа. Но в същото време си личи, че е параноик. Съмнявам се, че позволява на прислужницата си да чисти тайния му сейф.