Посочи числото седем.
- По този бутон има най-много прах, така че се обзалагам, че е първото число.
- А другите три?
- Ако се вгледаш внимателно, ще видиш прах по числата девет, три и пет.
Ерин се наведе да погледне. На Джордан му харесваше тя да е близо до него. Харесваше му и като никога да демонстрира интелекта си.
- Така. - Сега му трябваше и малко късмет. - Ако няма повтарящи се числа и ако кодът е четирицифрен и започва със седмица, имаме само шест възможни варианта.
- Хитро - каза Ерин.
Той почука главата си с пръст.
- Логика.
Е, надяваше се и на малко късмет.
Започна да въвежда различните комбинации, като започна със 7935. Не. На третия опит на вратата на сейфа вместо червена светна зелена светлина.
Джордан отстъпи назад, оказвайки на Ерин честта да отвори.
Тя завъртя дръжката и дръпна вратата.
Джордан надникна над рамото ѝ.
- Още хартия.
Сейфът беше пълен с купчина листа, притиснати с четвъртито стъклено преспапие.
Ерин го взе и го повдигна към светлината на фенерчето. В центъра на кристалния блок имаше кафяво листо.
- Има нещо написано - каза тя. - На арамейски от времето на Ирод.
- Можеш ли да го преведеш?
Тя кимна и присви очи, като въртеше блокчето под различни ъгли. Накрая въздъхна и прочете написаните думи:
- „След като Неговите думи, изписани с кръв, бъдат взети от каменния им затвор, онзи, който Го отне от този свят, ще Го върне обратно, като даде начало на ера на огън и кръвопролитие, хвърляйки покров над земята и всичките ѝ създания“.
Погледна Джордан. Устата ѝ беше пресъхнала от страх.
- Ето откъде произлиза целта на Юда. Не е измислил плана си просто така. Това е пророчество.
- Защо смяташ така?
- Листото. Несъмнено е старо и нарочно е затворено по този начин, за да бъде запазено. Известно е, че древните предсказатели често са записвали предсказанията си на листа.
- И какво означава това? Че е предопределено да се случи ли? Че не можем да направим нищо?
- Не. Именно затова са записвали предсказанията си върху листа. Напомняне, че съдбата не е написана върху камък. Но измъчваният от чувство за вина Юда твърдо се е вкопчил в предсказанието и си е втълпил, че това е съдбата му.
- Но ние все още не знаем какво е намислил — напомни ѝ Джордан.
Ерин кимна и взе първия лист от купчината.
Джордан забеляза, че е стар и също е изцапан с изумруден, пурпурен и ален прашец, което показваше, че е бил докосван често, може би дори наскоро.
Ерин се вцепени.
- Какво има? - попита той.
Вместо отговор тя му подаде листа, за да разгледа рисунката върху него.
42.
20 декември, 06:48
Куме, Италия
Томи спря боязливо пред тъмния тунел в отвесната скала. От мрака се носеше лека воня на развалени яйца, подобно на лош дъх. Зад него се стелеше мекият, подобен на захар пясък на плажа. Небето бе тъмно, осеяно със звезди и няколко бледи сребристи облака, осветени с обещание за изгрев.
Хладен повей на вятъра разроши косата му, но не успя да скрие вонята с миризмата на морска сол и водорасли.
„Не искам да влизам тук“.
Пеперуда кацна на един камък и запърха с изумрудените си криле. Елизабет стоеше до него, без да откъсва поглед от другите пеперуди, които се носеха във въздуха. Изящният им полет маскираше опасността, която представляваха.
Един от телохранителите на Искариот се наведе, влезе в тунела и включи фенерче. Стените бяха от вулканична скала, черни с жълти петна.
Искариот го побутна по гърба и нареди:
- Върви след Хенрик.
Елизабет решително го хвана за ръката.
- Ще вървим заедно.
Томи си пое дъх, за да се успокои, кимна и направи крачка напред, после още една. Точно така се действа в трудни моменти — просто трябва да продължиш.
Зад него Искариот заговори на пилота стригой, който управляваше хеликоптера.
- Кажи на събратята ти да са готови. Да дебнат в тунелите след нас. Не бива да ни се пречи.
С тази последна заповед Искариот ги последва, придружен от втория си телохранител. Томи си даде сметка, че така и не беше научил името му - не че имаше някакво значение. Имаше чувството, че никога повече няма да види небето.
След като навлязоха достатъчно навътре в тесния тунел, Елизабет свали воала и ръкавиците си и отметна качулката на наметалото. Една пеперуда кацна на косата ѝ, оплете за момент малките си крака в нея и отново отлетя.