На Елизабет като че ли не ѝ пукаше.
Томи обаче разпозна неизречената заплаха от страна на създателя на насекомите.
За да се успокои и разсее, започна да брои пеперудите и да отбелязва недоловимата разлика помежду им. Някои бяха по-малки, една имаше дълга опашка, друга бе покрита със златни люспи, примесени с изумруд.
девет, десет... единайсет...“
Вероятно бяха дузина, но не можеше да намери последната.
Елизабет прокарваше пръсти по стената и оглеждаше страничните проходи, които пресичаха пътя им, и задънените пещери, на които попадаха от време на време. Намираха се в истински подземен лабиринт. Томи бе чел мита за Тезей в училище и знаеше за битката му с Минотавъра в лабиринта на Крит.
„Какви чудовища се спотайват тук?“
Елизабет явно си мислеше за нещо друго. Погледна към Искариот и каза:
- В „Енеида“ на Вергилий Еней идва в Куме, разговаря със сибилата и тя го насочва към страната на мъртвите. Пътят, по който вървим, много прилича на описания в поемата.
Искариот направи жест, сякаш искаше да обхване целия вулкан.
- Освен това пише, че има сто пътя до онази яма, което вероятно е истина. Тази планина е надупчена цялата.
Елизабет се намръщи и тонът ѝ се промени, сякаш рецитираше поема:
- „Да слезеш в Аверн не е трудно, ден и нощ черният Дит е разтворил широко вратите, но да извърнеш пак стъпки, на белия свят да излезеш, то е труд, мъка“.
Искариот плесна с ръце.
- Вие наистина сте Жената на Познанието.
Въпреки похвалата в сребристите ѝ очи се четеше тревога. Пъстра зелено-сива пеперуда кацна отново върху черната ѝ коса и Томи посегна да я пропъди.
- Не — предупреди го тя. - Остави я.
Той дръпна ръката си.
С навлизането все по-навътре разклоненията на тунела станаха по-редки и накрая те стигнаха дълъг стръмен проход, който така вонеше на сяра, че Томи трябваше да закрие устата си и да диша през ръкава си. Температурата също се беше повишила, стените бяха влажни. Томи чу отекващия шум на течаща вода.
Накрая проходът стигна до широка подземна река. Тя вреше и кипеше, изпускайки пара - горещ геотермален извор. Сярата пареше очите на Томи; бузите му горяха от жегата.
- Май стигнахме река Ахерон... или може би Стикс... или някое от другите безброй имена, с които се е наричала — отбеляза Елизабет. - Тук обаче май няма да ни потрябва лодкар.
- Така е - съгласи се Искариот.
Над реката минаваше каменна дъга, водеща към тъмна каверна от другата страна.
Томи погледна Елизабет. Мисълта да мине над реката изведнъж го изпълни с ужас.
Хенрик грубо го хвана за ръка, готов да го влачи, ако е нужно.
Елизабет плесна едрия мъж по гърба, сякаш беше някакво нищожество.
- Няма да позволя да се отнасят лошо с момчето!
Очите на Хенрик проблеснаха яростно, но той се дръпна, след като Искариот му кимна да изпълнява.
Още една пеперуда кацна върху Елизабет, този път на рамото ѝ. Крилете ѝ докоснаха ухото ѝ. Тя упорито не ѝ обърна внимание, но Томи много добре разбра посланието.
„Или ще мина, или той ще убие Елизабет“.
Преглътна ужаса си и тръгна по моста между Хенрик от едната страна и Елизабет от другата. Вървеше бавно по хлъзгавите от парата камъни, като кашляше от серните изпарения и присвиваше очи срещу жегата. Черната, мазна като петрол вода вреше и кипеше под краката му.
Елизабет вървеше до него, сякаш се разхождаше в градина, с изправен гръб и вирната брадичка. Томи се опита да имитира увереността ѝ, наперената ѝ походка, но не успя. Щом видя другия край на моста, се завтече към него, радостен да се махне от врялата река.
За момент остана сам — всички други бяха зад него, дори Хенрик с фенерчето си. Тънещата в пълен мрак зала пред него миришеше странно на цветя и сладкият аромат се открояваше ясно сред вонята на сярата.
Обзет от любопитство, той пристъпи напред, за да открие източника на аромата.
Хенрик и останалите най-сетне го настигнаха. Едрият мъж насочи фенерчето си нагоре и освети таван от вулканична скала, покрит с дебел слой сажди. По стените имаше множество железни аплици, в които бяха сложени наръчи тръстика. Някой беше подготвил това място.
- Запалете факлите — нареди Искариот.
Хенрик и колегата му почнаха да палят намазаните с катран снопове, като тръгнаха в различни посоки и бавно осветяваха все по-голяма и по-голяма част от просторната зала. От нея започваха други тунели.