Томи си спомни думите на Искариот за стоте пътя до ада.
В средата на помещението имаше голям черен камък, леко наклонен, но с излъскани страни, подобен на някакво черно око, което се взираше в него. На Томи му беше трудно да гледа към камъка - усещаше в него нещо нередно.
Погледът му се плъзна покрай камъка към отсрещната стена, където се разгаряха последните факли.
И там видя жена в бяла дреха, завързана за забита в стената халка. Имаше гладка кафява кожа и високи скули. Дългата ѝ черна коса се бе разпиляла по голите ѝ рамене. На шията ѝ имаше някакво парче метал, което проблясваше на светлината на факлите.
За разлика от черния камък, Томи не можеше да откъсне поглед от нея. Дори от другия край на залата очите ѝ сияеха, привличаха го, завладяваха го, сякаш шепнеха името му с цялата любов на този свят.
Искариот го спря с докосване по рамото. Пристъпи покрай Томи и се обърна към жената в другия край на помещението. Тъгата в гласа му беше такава, че разстоянието помежду им изведнъж стана сякаш безкрайно и невъзможно за преодоляване.
- Арела.
06:58
Юда спря при жертвения камък. Не можеше да я доближи повече. Бяха минали векове, откакто я бе видял за последен път в плът и кръв. За момент си помисли дали да не зареже всичко, да се втурне към нея и да я замоли за прошка.
А тя каза:
- Любов моя, все още има време да спреш това.
Една пеперуда запърха пред очите му, разваляйки магията на черните ѝ очи с изумрудените си криле, и той отстъпи крачка назад.
- Не...
- Всички векове, които пропиляхме. Когато можехме да сме заедно. Всичко това, за да служиш на тази мрачна съдба.
- След завръщането на Христос можем да прекараме цяла вечност заедно.
Тя го погледна тъжно.
- Никога няма да се случи. Това, което вършиш, е погрешно.
- Как може да е погрешно? През вековете, минали, откакто разкри целта ми, събирах откъси от други предсказания, за да разбера какво трябва да сторя, как да отприщя Армагедон. Издирвах пророци от всяка епоха и всички те потвърдиха съдбата ми. Но едва когато научих за момчето, за този безсмъртен, който така прилича на мен и в същото време е толкова различен, си спомних нещо, което ти ми каза, любов моя. Едно от по-ранните ти предсказания, преди да избягаш от мен. Бях забравил за него, тъй като го бях сметнал за маловажно.
Обърна се към Първия ангел и добави:
- И тогава се появи това чудесно момче.
- Виждаш нахвърляни от мен сенки и ги наричаш истински - възрази тя. - Те са само един път, призрак на възможност. И нищо повече. Тъмните ти постъпки им дават плът, изпълват ги със значение и тежест.
- Делото ми е правилно, щом има дори и съвсем малка вероятност да върна Христос.
- Но всичко това си го изградил само в ума си, извършил си толкова много неща въз основа на пророчествата, които открадна от мен. Как е възможно от подобно разрушаване на доверието да излезе нещо добро?
- Иначе казано, предателство. - Той се усмихна. Предишните ѝ думи едва не го бяха разубедили. - Нали знаеш, че аз съм Предателят. Първият ми грях доведе до опрощаването на всички грехове със смъртта на Христос на кръста. Сега ще съгреша отново, за да Го върна.
- Тогава защо ме затвори тук? За да ме измъчваш, като ме принудиш да гледам ли?
Искариот най-сетне намери сили да отиде при нея. Вдиша аромата на лотос на кожата, която някога бе целувал и галил. Протегна ръка и се осмели да докосне с един-единствен пръст голата ѝ ключица.
Тя се наведе към него, сякаш искаше да го разубеди с тялото си, щом думите не бяха успели.
Той обаче сви пръста си около златната ѝ верижка. Сребърната пластина между съвършените ѝ гърди помръдна.
Очите й се стрелнаха нагоре, пълни с разбиране и ужас. Тя се дръпна и долепи гръб в стената.
- Не!
Юда дръпна рязко и скъса верижката. Отстъпи назад, остави златото да се изплъзне между пръстите му и в дланта му остана само сребърното парче.
- С това острие мога да убивам ангели, за да събудя самото небе.
Тя се обърна към Томи, но думите ѝ бяха предназначени за Юда.
- Любов моя, нищо не знаеш. Движиш се в мрака и го наричаш ден.
Юда ѝ обърна гръб и тръгна към момчето, готов да изпълни предопределението си.
„Най-сетне“.
07:04
Елизабет гледаше как Искариот сграбчва Томи за ръката и го издърпва грубо към черния камък в средата на помещението. Усещаше воала на злото около черния олтар - толкова голямо, че дори скалата под него не беше в състояние да носи нечистата му тежест и се покриваше с тънки пукнатини.