Томи извика. Не искаше да го приближава.
Умоляващият му вик запали нещо в нея и тя се хвърли напред, готова да го освободи.
Не успя да направи и две стъпки, когато чу някаква команда да отеква от тъмните тунели, команда, намекваща за друг паяк в тази черна паяжина. Гласът ѝ се стори познат, но преди да се сети откъде, четири фигури - по две от тунелите от противоположните страни - се хвърлиха пред нея с оголени кучешки зъби.
Стригои.
Бяха едри, голи до кръста и татуирани с богохулства. Бяха покрити с белези, някои от които сигурно си бяха направили сами със стоманени остриета. Образуваха стена между нея и Томи.
Зад тях Искариот мъкнеше момчето към черния камък. Наклонената му повърхност беше излъскана от множеството тела, принесени в жертва на него. В долната част имаше малка вдлъбнатина, сякаш от многото глави, полагани там и оголващи гърла.
Обзетият от ужас Томи намери сили и се изтръгна от хватката на Искариот. Знаеше какво ще се поиска от него - не беше глупак.
- Не. Не ме карай да го правя.
Искариот отстъпи назад и вдигна ръце. Среброто проблесна на светлината на факлите.
- Не мога да те принудя. Трябва да се жертваш по собствена воля.
- В такъв случай избирам да не го правя.
Елизабет се усмихна на решимостта му.
- Тогава ми позволи да те убедя - рече Искариот.
Останалите пеперуди се спуснаха върху Елизабет и накацаха по бузите ѝ, по шията, няколко се настаниха по ръцете и раменете ѝ.
- Само да си помисля и те ще я убият - каза Юда. - Кръвта ѝ ще заври. Ще умре в ужасни мъки. Това ли избираш?
Елизабет внезапно осъзна, че Искариот не е искал от нея да се прави на бавачка, за да държи момчето спокойно, а за да спечели сърцето му, така че той да може да я използва като оръжие. И с ужас си даде сметка, че е влязла в капана.
Погледът на Томи срещна нейния.
- Не го прави заради мен - хладно каза тя. - Ти не означаваш нищо за мен, Томас Болар. Просто забавление, нещо, с което да си поиграя, преди да се нахраня.
И оголи кучешките си зъби.
Томи се сви от думите и от зъбите ѝ. Въпреки това не се извърна. Продължи да я гледа в очите още няколко секунди, след което се обърна към Искариот и попита:
- Какво искаш?
„По дяволите, момче!“
Елизабет присви очи към стената стригои пред себе си, преценяваше силата на младите им тела срещу своята. Помисли си колко време ще е нужно на жилата да я убият. Можеше ли да освободи Томи навреме? Острият ѝ слух долови някакво движение от другата страна на кипящата река зад нея.
В онези тунели се спотайваха още стригои.
Томи никога нямаше да се измъкне сам от това място.
- Легни на камъка - каза Искариот. — Това е всичко. Аз ще направя другото и тя ще остане жива. Кълна ти се.
Момчето пристъпи напред.
- Томи — извика Елизабет. — Може и да не излезем оттук живи, но това не означава, че трябва да се подчиняваме на такива като него.
Искариот се разсмя гръмко.
- Ама и вие от този род сте едни! Едно съм научил със сигурност от вас — че верността ви е непостоянна като вятъра.
- Значи кръвта ми е била жива!
Елизабет се метна светкавично настрани и разкъса гърлото на Хенрик още преди той да успее да помръдне. Другите стригои се нахвърлиха върху нея и най-близкият я сграбчи. Тя изтръгна ръката му от ставата и я захвърли настрани. Други двама скочиха високо и я събориха на земята. Елизабет се надигна и успя да ги накара да отстъпят, но от съседните тунели се изсипаха още зверове и приковаха ръцете и краката ѝ.
Елизабет се съпротивляваше, но безполезно.
Беше се провалила - не само в опита си да освободи Томи, но и като не умря. Със смъртта ѝ Искариот щеше да изгуби емоционалния си контрол над Томи. И момчето можеше да му откаже.
Искариот явно си даваше сметка за това.
Тя загледа как една пеперуда изпълзя по бузата ѝ и после литна, размахала изящните си криле.
Искариот я искаше жива.
07:10
- Спрете! - извика Томи и се обърна към Искариот. По бузите му се стичаха сълзи. - Прави, каквото ще правиш!
- Легни - каза му Юда. - По гръб. Главата ти в долната част.
Томи отиде до черния камък. Всяка клетка в тялото му крещеше да бяга, но той седна отгоре и се завъртя да легне по гръб, като темето му се намести във вдлъбнатината на жертвеника - нямаше никакво съмнение, че това е жертвеник.