Под главата му имаше голяма черна пукнатина, бълваща серни изпарения, по-зловонни дори от реката. Дробовете му се свиха от противната миризма. Горещи сълзи обляха бузите му. Той обърна глава, за да погледне Елизабет.
Знаеше, че тя не разбира. Беше гледал как майка му и баща му умират в ръцете му, как кръвта ври в очите им - а той беше жив, излекуван от рака си. Не можеше да позволи отново друг да умре в агония вместо него. Дори ако от това зависеше спасението на света.
Елизабет също се взираше в него. Една-единствена сълза се търкулна от гневните ѝ очи.
Тя не знаеше и за добротата в себе си. Томи разбираше, че тя е чудовище като онези, които я държаха, но някъде дълбоко в нея все още съществуваше нещо по-светло. Дори тя все още да не го виждаше.
Искариот коленичи до него и метна върху тялото му рибарска мрежа с тежки каменни тежести. Завърза четирите краища за железните халки в пода. След като приключи, Томи вече не можеше да се движи и единствено главата му оставаше свободна.
Беше легнал с краката нагоре и кръвта нахлуваше надолу и зачервяваше лицето му още повече.
Искариот постави хладна длан върху бузата му.
- Намери покой. Вършиш нещо добро. Жертвата ти ще оповести завръщането на Христос.
Томи се опита да свие рамене.
- Аз съм евреин. Какво ми пука? Просто приключвай.
Искаше да го каже храбро и дръзко, но думите му излязоха като измъчен шепот. Сребърната пластина, отнета от жената, проблесна отново. Светлината на факлите танцуваше по острия ръб. Всичко друго в залата изчезна с изключение на малкото острие.
Искариот се наведе към ухото му.
- Може да заболи и...
И заби парчето метал в гърлото на Томи преди той дори да се подготви за удара. Макар че може би целта на Искариот беше именно тази, за да му спести болката.
Не успя.
Томи изкрещя, когато огънят премина през него и сякаш изгори цялото му тяло. Кръвта напълни гърлото му, гореща като магма. Той се загърчи и се замята под мрежата с такава сила, че скъса единия край. Завъртя глава и видя как кръвта му тече по камъка, прелива през ръба и капе в черната пукнатина на пода.
Зави от болката, която така и не отслабваше.
Периферното му зрение се изпълни с мрак. Томи искаше да потъне в него, да избяга от тази агония. Усети как камъкът затрепери под гърба му. Скалата започна да стърже и да се пука.
- Портата се отваря! - прогърмя някъде отдалеч гласът на Искариот. - Както е предречено!
Вързаната жена отговори и гласът ѝ успя да достигне до Томи през болката.
- Още има време да покажеш милост. Можеш да сложиш край на това!
- Късно е. Когато цялата му кръв се излее долу, никой не може да сложи край.
Томи усети как потъва в мрак - и осъзна, че мракът се издига да го погълне. Черна мъгла се надигна от пукнатината и го обгърна, сякаш бе живо същество. С всяка капка кръв мракът се надигаше все повече и изпълваше света.
Томи се взираше в източника, гледаше как пукнатината се разширява. Спомни си помещението в Масада, другата пукнатина, която разцепи земята, другия дим, бълващ от нея.
„Не... не отново...“
И тогава земята се разтресе - точно като миналия път, на огромни спазми, достатъчно силни да раздробят планини. Врящата река преля от коритото си, изригна на гигантски фонтан и се разплиска навсякъде. През цялото това време мощният тътен ставаше все по-силен и по-силен, изпълни света и избухна навън.
Томи го остави да премине през него — докато не останаха единствено тишина и мрак.
Вече го нямаше.
43.
20 декември, 07:15
Средиземно море
Стомахът на Ерин внезапно се разбунтува, сякаш получаваше пристъп на морска болест, и тя залитна и се подпря на една витрина, за да запази равновесие. Обърна се към Джордан, който тъкмо затваряше вратата на кабинета, като внимаваше някоя оцеляла пеперуда или буболечка да не го последва.
Погледите им се срещнаха и в същия миг цялата платформа започна да трепери зловещо, сякаш по палубата препускаше цяло стадо слонове.
- Земетресение! - извика Джордан и се втурна към нея.
Ерин се обърна и видя Рун и Бернар да помагат на Кристиан да се изправи. Кардиналът явно бе успял да съживи младия сангвинист с новоосветеното вино, поне дотолкова, че да се държи на крака.
Подът под нея подскочи и я запрати на цяла стъпка във въздуха. Ерин се приземи на коляно, докато Джордан залиташе покрай нея. От рафтовете започнаха да падат книги. От скарата на камината се разлетяха искри.