Стоманата в стените застена. Висока тясна витрина се килна и се разби с трясък на счупено стъкло. Джордан вдигна Ерин и я помъкна към другите.
- Трябва да се разкараме оттук!
Бернар продължи да гледа към високите прозорци, сякаш не го беше чул, и Ерин се обърна да види какво е привлякло така силно вниманието на кардинала. Хоризонтът на изток бе изсветлял пред изгряващото слънце, настъпващо в потоци от розово и оранжево. Но красотата бе опетнена от черен облак, който се издигаше високо и се разпълзяваше встрани, сякаш се опитваше да погълне новия ден.
- Вулкан - каза Джордан.
Ерин си припомни посоката, в която бе отлетял Искариот с Томи. Пръстите ѝ смачкаха листа със старата рисунка. Беше излязла в салона да я покаже на Рун и Бернар.
„Дали не сме закъснели?“
Сякаш за да подчертае тревогата ѝ, нефтената платформа се разтресе отново и те изпопадаха на пода. Светлините угаснаха. Отдолу се чу оглушителен трясък на разпукваща се скала. Цялата платформа започна бавно да се накланя.
Ерин си представи един от бетонните крака на платформата, счупен в коляното.
- Хайде! - изрева Джордан. - Бързо!
И почти повлече Ерин. Рун и Бернар помъкнаха Кристиан между себе си.
Изтичаха от салона и хукнаха по централния коридор. Трусовете продължаваха и ги запращаха към облицованите с ламперия стени. Тъмнината засилваше допълнително ужаса на Ерин. Накрая стигнаха изхода и се озоваха в свят на люлееща се стомана и разпадащ се бетон. Стрелата на един кран прелетя неуправляема над главите им.
- Катерът! — каза Джордан и посочи към стълбите, докато се препъваха напред. - Трябва да стигнем до него! И да се разкараме колкото се може по-далеч от тази купчина боклуци.
Кристиан се освободи от двамата си събратя.
- Аз... ще се погрижа за това.
Дори в сегашното си състояние беше бърз и изчезна като черно размазано петно надолу по стълбите. Бернар го последва, а Рун остана с Ерин и Джордан.
Като тичаха презглава, тримата стигнаха до стълбите и се понесоха надолу. Трусовете ги подмятаха. Около тях валяха отломки и падаха с плясък във водата. Ерин забеляза, че морето наоколо е станало неестествено спокойно, без никакви вълни; повърхността само леко потръпваше подобно на вода, която всеки момент ще заври. Това я накара да продължи още по-бързо. Стигна тежко следващата площадка, блъсна се в отсрещния парапет и отскочи назад.
Продължаваха да се спускат по спирала, а платформата продължаваше да се накланя бавно, натрошавайки стълбата още повече. Хвърчаха парчета бетон.
Поредният силен трус я хвърли към парапета. Пръстите ѝ се опитаха да се хванат преди тялото ѝ да излети от другата страна - и в последния момент железните пръсти на Рун сграбчиха коженото ѝ яке и я задържаха на стъпалата.
- Благодаря — каза тя задъхано.
Втурнаха се отново надолу. Светът около тях се сриваше. Още един стълб от другата страна внезапно се покри с пукнатини, които бързо запълзяха нагоре.
През хаоса изведнъж се разнесе нов шум - ревът на двигател. Последен завой около стълба и стигнаха дока. Няколко части от него бяха разбити от падащите отломки. Прескачаха зейналите дупки, докато катерът на подводни криле бавно се обръщаше заднешком от кея. Той също не беше останал невредим — един висящ мост бе паднал на задната му палуба.
Внезапно нечия ръка подхвана Ерин през кръста и я метна напред през последния участък от дока. Изкривена метална греда падна като копие и проби метала точно там, където се бе намирала преди миг.
Отново Рун.
Джордан прескочи смъртоносната стомана и се озова при тях.
Катерът приближи дока и те се качиха, като се провряха под падналия мост.
- Давай! - изрева Джордан към кабината отпред.
Двигателите изреваха и тласнаха катера напред.
Ерин залитна назад в обятията на Джордан. Двамата погледнаха нагоре, докато съдът се измъкваше изпод прекатурващата се платформа. Гигантски стоманени шрапнели се сипеха около тях, но най-сетне се измъкнаха от смъртоносния им обстрел и стигнаха до открити води.
- Не намалявай! - извика Джордан. - Дай газ!
Ерин не разбра защо е тази настойчивост, докато не погледна назад. Цялата платформа падаше към тях и щеше всеки момент да ги смаже. Кристиан се вслуша в Джордан, даде пълна газ и катерът се повдигна на двете си криле и полетя над водата.
Ерин гледаше с ужас и трепет как платформата падна в морето и вдигна огромна вълна, която се понесе след тях като водна стена. Но скоростта им вече беше такава, че с лекота ѝ избягаха. Вълната изостана и изгуби височина.