Ерин най-сетне си позволи да си поеме дъх и изтри сълзите от очите си.
- Хайде - каза Джордан. - Да идем при Кристиан и Бернар.
Тя кимна. Не беше в състояние да говори.
Влязоха в рубката и видяха Кристиан зад щурвала. Бернар стоеше до него. Двамата се взираха напред, към брега.
Черен облак изпълваше света и се носеше към тях. В сърцето му танцуваше малък огнен фонтан. Нямаше съмнение, че е вулкан. От небето започна да се сипе пепел и да се трупа по стъклото като мръсен сняг.
Ерин знаеше, че тази част на италианското крайбрежие е геотермична гореща точка. Помисли си за руините на Помпей и Херкулан в сянката на Везувий. Но дори онази смъртоносна планина беше безобидна в сравнение с чудовището, което се спотайваше под целия район — супервулкана Кампи Флегреи, чиято калдера бе с диаметър шест и половина километра. Ако този спящ дракон се събудеше, щеше да унищожи по- голямата част от Европа.
Вулканична пепел се плъзна по стъклото и остави след себе си тъмна диря.
- Червена е - каза Бернар.
Беше прав. Дирята определено бе тъмночервена.
Като кръв.
Вероятно се дължеше на цвета на местните скали, които бяха богати на желязо и вулканична мед.
Въпреки това Ерин цитира откъс от глава 8 на Откровение:
- „Първият Ангел затръби, и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха на земята“.
Бернар я погледна.
- Началото на края на света.
Ерин кимна и продължи нататък:
- „И третата част от дърветата изгоря, и всичката зелена трева изгоря“.
Представи си калдерата на Кампи Флегреи. Ако тя изригнеше, доста повече от една трета от Европа щеше да изгори.
- Можем ли да го спрем? - попита Джордан, който нямаше намерение да се предава без бой.
- Може би все още има време - отвърна Бернар. - Ако успеем да намерим Първия ангел, може би ще успеем да поправим белята.
- Но той може да е къде ли не - каза Рун.
- Не съм сигурен — възрази Джордан. - Ако Искариот по някакъв начин е задействал това - а това е голямо „ако“, между другото, - то едва ли е отишъл някъде далеч. Хеликоптерът летеше на изток. Минали са само деветдесет минути, откакто ни свали.
- А на Искариот ще му трябва време за подготовка, след като стигне брега - съгласи се Рун. - Вероятно е нагласил графика с изгрева на слънцето.
Бернар посочи към бликащата лава в сърцето на облака пепел.
- Трябва да е някъде там, но къде?
Елизабет бръкна във вътрешния джоб на якето си и извади рисунката, която бе отмъкнала от сейфа. Сложи я на масата и я изглади.
- Вижте това.
На рисунката бяха изобразени двама мъже, по- възрастен и по-млад, в жертвена поза. Над рамото на мъжа гледаше ангел със загрижено лице - и с пълно право. По тялото на младежа се стичаше струя кръв и капеше в черна пукнатина в долната част на листа. От пукнатината се подаваше лапа с четири хищни нокътя.
- Какво означава това? — попита Джордан.
Ерин посочи двамата мъже. По-възрастният бе с тъмна коса, младежът —с по-светла. Иначе изглеждаха почти еднакво, сякаш бяха роднини.
Тя посочи младежа, или по-скоро порасналото момче.
- Ами ако това е Томи?
Рун се наведе над рамото ѝ.
- Излиза, че кръвта му се пролива на пода, в онази черна пукнатина. - Погледът ѝ срещна неговия. - Мислиш, че Искариот го принася в жертва ли?
- И кръвта му отваря портата. По същия начин, по който вашата кръв отваря скритите врати.
- А онова нещо с ноктите, което се подава от пукнатината? - попита Джордан. - Тази работа не ми харесва.
07:26
Бернар се взираше в изпълзяващия от ямата демон. Обзе го отчаяние. Как можеха да се надяват да спрат Армагедон, ако той вече е започнал? Обърна се към пушека и пламъците. Дори не знаеха откъде да започнат.
Изрече мислите си на глас.
- Дори да си права, Ерин, това не ни казва къде се извършва жертвоприношението.
- Напротив, казва ни.
Той се вторачи в нея.
Тя посочи последователно петте символа около жертвеника — маслена лампа, факла, роза, трънен венец и купа.
- Пет символа. Знаех си, че не са просто декоративни елементи. Нищо в тази рисунка не е сложено случайно.
Бернар се вгледа в тях. Знаеше, че е права, символите бяха тормозещо познати, но не можеше да се сети откъде. Но пък, от друга страна, той не нямаше толкова познания по стара история като д-р Грейнджър.